Die Kapelle auf dem Wallberg, Tegernsee, De

Promise Land - Trailer

Късометражно филмче, с участието на български freeride скиори и сноубордисти. На първо гледане изглежда много хубаво заснето...тук не съм много наясно с термините - режисирано, монтирано. Изключително много ме радва, че и в България започват да се правят подобни филми.

Promise Land - Trailer from Stoil Dimitrov on Vimeo.

Аз лично ще чакам премиерата с нетърпение:)
Ноември! Да не забравите:)

Дахщайн - едно алпийско предизвикателство

Южната стена на Dachstein (2995m)

До скоро, когато чуех Дахщайн си представях старите български обувки, носещи същото име. Не се и бях замисляла от къде идва то всъщност. Вчера "старите обувки" се превърнаха в красивия почи трихилядник Hoher Dachstein, разположен в северозападната, макар че не мога да преценя, може би и централната част на Австрия. Върхът почти от всичките си страни е опасан с виа ферати. До подножието на върха се стига с лифт, гондола побираща 70 човека. Ако не искате да се возите на лифт си пригответе седалка и колани за виа ферата и ви очакват 250м отвес, предполагам приятно предизвикателство за любителите на катеренето. До самия връх има няколко подхода - от юг (на снимката) има маршрути за катерене, от изток по билото (има въжета) и от север (по глетчера и после неизменната виа ферата).
Ако имате достатъчно опит в катеренето на виа ферати или искате нещо ново, но сте сигурни във възможностите си, то най-интересния подход към върха е от юг. Пътешествието ви започва от Südwandhütte, от където тръгва пътека към Anna-Klettersteig, 300m, степен на трудност D. Следва Johann-Klettersteig, 600m, степен на трудност Е. Последният участък се нарича Schulter-Klettersteig, с дължина 300м и степен на трудност B.
(Данните са взети от: http://www.youtube.com/watch?v=L10qkBCSFgA )
До тук със сухата информация.

Нашият маршрут не беше толкова динамичен и екстремен.
http://www.bergfex.at/sommer/steiermark/wandern/5363/
Започна от Ramsau am Dachstein. От там за около 30-40 минути се стига да една хижа/ресторант и между другото, ако минавате от там задължително се отбийте да я видите. Хижата изглежда много колоритно, а собствениците са много дружелюбни, макар и особняци. Тук се отбихме да хапнем по нещо, да даже чухме малко типични алпийски песни, изсвирени от хижаря на акордеон. Доволни потеглихме нагоре. Явно не случайно и на нас ни бяха препоръчали да се отбием до хижата.

Photo: Kaloyan Ganchev

Следват около 2 часа до крайната ни цел за деня - Guttenberghaus - хижа...сякаш кацняла на билото на планината. Пътеката криволичи в безброй серпентини, жив мармот от никъде не се подава (може би защото има доста туристи, или защото са заето с производството на шоколад точно в този момент). Неусетно достигаме и хижата. Тук хижаря се оказва не чак толкова дружелюбен. Калоян му е писал имайл, за да запази места и да получи информация какво са условията за виа фератите в района. Отговор получава, но не и запазените места. Сякаш отношението на човека се промени още повече, когато разбра и че всичките сме чужденци...макар, че не бяхме единствените. Знам ли....може пък да има някакъв злощастен опит в миналото с българи...знаем се какви сме. Както и да е, да не се отклонявам повече от темата. Получаваме 4 (вместо 5) места, но това ни е напълно достатъчно. Хижаря даже казва, че ще платим само за 4-ма - каква изненада, това до сега не ми се беше случвало. Нощувката е 22 евро (редовна терифа), като за младежи под 25 години цената е 13 евро. Оправяме сметките и се насочваме към мястото ни за спане - една малка къщичка, предназначена за нощувка при зимни условия, изцяло оборудвана с легла, печка, маса, посуда и всичко необходимо да за пренощуваш там, защото през зимата хижата е затворена. Мястото е повече от уютно, на горния етаж има група немци, но не им обръщаме много внимание. Вземаме си по традиция бира и кухен от хижата и по българска традиция опъваме софрата ( да се разбира, кой каквото е имал в раницата).
В немските/австрийските хижи има така нареченото Ruhezeit - това ще рече, че след 10 трябва да се пази тишина, не може да се седи в столовата и т.н. И немците си го спазват. И благодарение на нашите немски съседи от горния етаж на къщичката, и ние си лягане към 10,30. Това за щастие ни позволява на другия ден да станем рано, както сме планирали, и да не се притесняваме с времето, тъй като сме предвидили доста неща за деня. Върха е далеч - на около 5 часа от нас.
Ставаме в 6, и за наша изненада, хижата сякаш още спи. Оправяме багажа сравнително бързо и тръгваме. Следват 4 часа в безлюдната каменна пустиня на Алпите. Не срещаме никого по пътя си. Нито хора, нито животни. След 3 часа виждаме първите признаци на цивилизация - горна станция на лифт, част от зимния курорт. Сега сняг на тази височина няма, а лифта спи летен сън. По пътя сме загубили доста височина, която предстои да наберем отново. Следват 400-500 метра денивелация. Стигаме до началото на ледника и вземаме грешно решение. Макар, че глетчера в момента се топи, се оказва по бързият и лесен път. Но ние продължаваме нагоре по камъните. Пътя ни отвежда към едно малко връхче, подхода към което е опасан с въжета. Странно, този път не им обръщам внимание. Обичайно боязлива, този път дори не забелязвам въжето, а се движа сигурно и смело нагоре. Само се моля, да няма въжета и от другата страна, защото за сега слизането на такива участъци ми е трудно. За щастие няма. От връхчето се открива гледка към върха и към останалата част от глетчера.

Hoher Gjaidstein (2794m)

Тук пътищата ни се разделят - аз оставам на горната станция на лифта - настинала съм и това много ме изтощава. На ледника духа силен вятър и не ми се иска да рискувам със здравето си чак толкова. Другите обаче продължават. Калоян единствен качва върха, защото се е подготвил предварително с екипировка за виа ферата. Пръв се и връща, целият сияещ - Качих се! Как да не му се зарадва човек.
Правим си по една "кифленска" снимка с върха и се отправяме към лифта.

Очаква ни неприятна изненада - еднопосочния билет е 20 евро. Но нямаме избор. Път за пешеходци на долу няма. В лифта звучи помпозна, парадна...не знам как да я нарека...музика, чувстваш се някак тържествено. За около 10 минути слизаме 1000 метра по-надолу. В градчето пече слънце. Подреждаме "тетриса" в багажника и потегляме към вкъщи...а мислите ни още са някъде във висините. И там ше си останат...до следващата ни среща.

Венеция!

(Photo: Kaloyan Ganchev)


Човек и добре да живее, отива във Венеция. Трябва да призная, че макар и да не съм почитател на Италия, Венеция е град, който наистина трябва да се посети.
Поради ограничения във времето, успяхме да му отделим 2 часа, но дори и за това кратко време, човек може да усети духа на това място, да се пренесе в стари времена, да си представи как едно време са живели хората там, баловете, мизерията и прочие. Пък и повече на дали някой от нас би издържал да се блъска в тия тъпли туристи по тесните улички.
За разлика от Германия, в Италия лятото е лято, температурите са високи и не вали толкова често. Въпреки предупрежденията от приятели, че сега не е най-доброто време за посещение на Венеция, поради голямото количество туристи, горещината и произтичащите от горещината миризми, които се носят по каналите, трябва да призная, че явно имахме късмет и скоро бяха сменяли водата по каналите, защото беше чиста, сравнително бистра и се виждаха да плуват прилично големи есетри (за името на рибата не гарантирам, може и да са ме подвели уж разбиращите).
Няма да ви разказвам какво трябва да се види във Венеция, на дали има някой, който да не е чувал поне нещо за този град, канали, гондоли, двореца на Доджите, Моста на въздишките, Канале Гранде...канале Мале (както ние кръстихме всички останали локви в града).
Та...в близост до Венеция има страхотен къмпинг (е, близо е и до летището, което не го прави толкова страхотен). А ако отида отново там, ще приложа същата тактика както в Прага - ставане призори (да се разбира по тъмно), обиколка на града докато всичките туристи още спят, посещение на катедралата по време на сутрешната литургия (няма вход и се избягва досадното чакане на около половин километрова опашка). Така до към 10 целят град е обиколен, туристите и сергиите със сувенири тъкмо са налазили.
Е, аз не знам дали ще се върна отново там, но ви пожелавам да отидете да го видите и вие. Заслужава си! Дори и за 2 часа:)

Из "Пътешествията на Шунка", парт 3

Шунка на море!

МОЯТА МОЛИТВА

"Благословен бог наш..."

О, мой боже, правий боже!
Не ти, що си в небесата,
а ти, що си в мене, боже -
мен в сърцето и в душата...

Не ти, комуто се кланят
калугери и попове
и комуто свещи палят
православните скотове;

не ти, който си направил
от кал мъжът и жената,
а човекът си оставил
роб да бъде на земята;

не ти, който си помазал
царе, папи, патриарси,
а в неволя си зарязал
мойте братя сиромаси;

не ти, който учиш робът
да търпи и да се моли
и храниш го дор до гробът
само със надежди голи;

не ти, боже на лъжците,
на безчестните тирани,
не ти, идол на глупците,
на човешките душмани!

А ти, боже, на разумът,
защитниче на робите,
на когото щат празнуват
денят скоро народите!

Вдъхни секиму, о, боже!
любов жива за свобода -
да се бори кой как може
с душманите на народа.

Подкрепи и мен ръката,
та кога въстане робът,
в редовете на борбата
да си найда и аз гробът!

Не оставяй да изстине
буйно сърце на чужбина,
и гласът ми да премине
тихо като през пустиня!...

Христо Ботев

Благодаря на Люси, от неин пост го видях:)

И да, ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!

Приказна Хърватска 3

Покривите на стария град на Дубровник. Малките улички, приятната атмосфера те грабват за миг.
Ако решите да избягате от подредената туристическа програма или просто имате свободен ден, ви препоръчвам, вместо да лежите около басейна, да се впуснете с едно самостоятелно приключение из града.
Нашето започна от хълма на Наполеон, премина през живописна пътека водеща от хълма почти директно в центъра на града. А там...можете да се насладите на уличните музиканти (ние слушахме класическа музика изпълнена на ... празни, полупразни и пълни шишета от всякакъв вид.
Задължително се отбиите за по бира в едно от двете заведения на самите скали под пръските от вълните, разбиващи се под краката ви.
За десер си вземате сладолед (разбира се) и правите панорамна обиколна на крепостната стена, чак до залез слънце.

После во остава само да показвате снимки на "останалите около басейна, изгорели тук и там", а те от своя страна ще ви завиждат...но...да са мислили овреме:)