понеделник, декември 17, 2007

Вяра

Ето - аз дишам,
работя,
живея
и стихове пиша
(тъй както умея).
С живота под вежди
се гледаме строго
и боря се с него,
доколкото мога.

С живота сме в разпра,
но ти не разбирай,
че мразя живота.
Напротив, напротив! -
Дори да умирам,
живота със грубите
лапи челични
аз пак ще обичам!
Аз пак ще обичам!

Да кажем, сега ми окачат
въжето
и питат:
"Как, искаш ли час да живееш?"
Веднага ще кресна:
"Свалете!
Свалете!
По-скоро свалете
въжето, злодеи!"

За него - Живота -
направил бих всичко. -
Летял бих
със пробна машина в небето,
бих влезнал във взривна
ракета, самичък,
бих търсил
в простора
далечна
планета.

Но все пак ще чувствам
приятния гъдел,
да гледам как
горе
небето синее.
Все пак ще чувствам
приятния гъдел,
че още живея,
че още ще бъда.

Но ето, да кажем,
вий вземете, колко? -
пшеничено зърно
от моята вера,
бих ревнал тогава,
бих ревнал от болка
като ранена
в сърцето пантера.

Какво ще остане
от мене тогава? -
Миг след грабежа
ще бъда разнищен.
И още по-ясно,
и още по-право -
миг след грабежа
ще бъда аз нищо.

Може би искате
да я сразите
моята вяра
във дните честити,
моята вяра,
че утре ще бъде
живота по-хубав,
живота по-мъдър?

А как ще щурмувате, моля?
С куршуми?
Не! Неуместно!
Ресто! - Не струва! -

Тя е бронирана
здраво в гърдите
и бронебойни патрони
за нея
няма открити!
Няма открити!

Никола Вапцаров

сряда, декември 05, 2007

Дъга

Дъга

Моля кажете, не на шега,
кой нарисува тази дъга?
Пъстра, красива - казвайте кой -
аз или ние, ти или той?

Вярно, познахте - в нашия град
аз си измислях цвят подир цвят:
жълт или розов, син и червен -
весел да бъде нашия ден.

Гледайте всички - листа му бял
цялата пъстра дъга е побрал.
Греят боички, греят слънца -
скрити до днеска в наште сърца.

Моля кажете, не на шега,
как ще огрее тази дъга
всички дечица, всички игри -
кой ще ни каже - бройте до три.

Тази дъга е смях и мечта-
нека й кажем: ‘Излез от листа’
С ръчички да вдигнем още сега,
с ръчички да вдигнем нашта дъга.
Нека да вдигнем нашта дъга.

вторник, юли 03, 2007

July

july.... кратък очерк на събитията от изминалите два почивни дни и....

И така потеглихме рано сутринта в събота, пътувахме мнооооого много. В ранния следобед вече успяхме да се топнем в морето...което подозрително все ни беше до колене! Трябва да призная, че удоволствието беше пълно, поне за мен, имайки предвид, че не съм се киснала в заветната солена вода цели две години:)
Вече в късния следобед се размазахме в Каварна. Тук не мога да пропусна да споделя лошото впечатление, което ми направи това малко, иначе хубаво провинциално градче. Няма къде една пица да изядеш...боже...не сме ли в европа?.
И така вече похапнали и презаредили батерийте се отправяме към стадиона, където ни предтои неочаквано грандиозен коцерт. Започнаха да се нижат сякаш безкрайни подгряващи групи, явно имащи за цел бавно, но сигурно да умъртвят публиката. Агонията ни продължи цели 3 часа, към края на които вече не ми пукаше за никакъв концерт, исках само да си легна и нищо повече!
И така в 11 вечерта, гледайки пълната луна и тюхкайки се за това, че изтървахме да видим лунната пътека в морето....най-накрая...излязоха ТЕ. MANOWAR! Тук ще вмъкна едно лирично отклонние, но държа да споделя, че това не ми е любимата група, слушала бях 3-4 техни песни...НО, от този ден нататък спечелиха още един фен...мен:)
И така още с първата песен забравихме всякаква умора, отегчение и всичко, което ни вълнуваше до преди малко. Беше невероятно. Не, невероятно е слаба дума...беше...грхххх...аааааааааааааааааааааа, няма думи просто!
Момчетата се раздаваха до краен предел, направиха страхотно шоу...и да не забравяме...химна...Manowar изпяха българския химн на чист български език...щях да се разплача....и в момента настръхвам като си спомня...
насладете се и вие
Bulgarian hymn

Концерта приключи в 2.00 АМ, имаше фоерверки....толкова ми се искаше да има с тях и Wheels of fire...(е, изтананиках си я набързо наум :-P) Трите часа ми се сториха като 5 минути. Незабравими...


И така, отправихме се към Камен бряг, където бяхме решили да посрещнем изгрева.

5,15АМ под звуците на "There I was on a July morning..." изпято от John Lawton на фона на

този пейзаж (извинявам се за лошото качество на снимката) беше финала на това денонощие изпълнено с толкова много емоции.

Романтиката беше пълна, спахме под открито небе почти до ръба на скалите...

Последва оооооще по дълго пътуване към дома, което приключи благополучно, и в 12 вечерта всички бяхме по леглата:)

Ами това е...след дълги години канене да отида на море за july morning , най-после доживях. Заслужаваше си всяка секунда от около 20 часа път. Заслужаваше си всяка глътка въздух...