събота, юли 19, 2008

МАЙКА МИ И БАЩА МИ

Взирам се във техните лица.
Те във здрача срещу мене светят
като две залязващи слънца
върху фона тъмен на небето.
Гледам ги и пак откривам в тях
свойте бръчки, вече уморени,
своите тъги и своя смях.
Целият им свят е минал в мене...
Те са ми го дали. И сега
вече нямат нищо.
В здрача синкав,
обеднели, те стоят така,
както на венчалната си снимка.
Как да им благодаря? Не знам.
За това, което са ми дали,
аз какво ли мога да им дам,
освен този стих и този залез?

Дамян Дамянов