вторник, ноември 24, 2009

Нека си спомним тези думи на Майка Тереза

Най-хубавият ден — днешният
Най-голямата спънка — страхът.
Най-лесното нещо — да се заблудиш.
Най-голямата заблуда - че друг е виновен за неуспеха ти.
Най-трудното нещо - да постигнеш мечтите си.
Най-непостижимото - да угодиш на всеки.
Най-глупавото нещо - оправданието.
Най-голямата грешка - да паднеш духом.
Най-голямото поражение - да се предадеш без бой.
Коренът на всички злини - егоизмът.
Най-хубавото развлечение - работата.
Най-полезното нещо - опитът.
Най-безполезното нещо - мързелът.
Най-лошото поражение - отчаянието.
Най-необходимото - домашното огнище.
Най-верните приятели - родителите.
Най-големите дарители - учителите.
Най-добрите учители - децата.
Най-големият ти враг - ти самият.
Най-опасният човек - лицемерът.
Най-лошият съветник - гневът.
Най-коварните чувства - омразата и завистта.
Най-голямото щастие - да си полезен на другите.
Най-големият успех - да изкорениш недостатъците си.
Най-неприятният недостатък - лошото настроение.
От какво не можеш да избягаш - от проблемите.
Най-първата необходимост - общуването.
Най-краткият път - правилният.
Най-дългият път - да се водиш по чужд акъл.
Най-красивият подарък - прошката.
Най-добрата защита - усмивката.
Най-приятното усещане - вътрешният мир.
Най-голямото удоволствие - изпълненият дълг.
Най-голямото разочарование - предателството.
Никой не може да ти отнеме: образованието, опита и спомените.
Най- важното нещо, което носиш със себе си - умът.
Единствената реалност - любовта.
Най-мощната сила на света - вярата.
Най-стимулиращият дар - надеждата.

вторник, ноември 17, 2009

Нощ...ден...Вси светии, но не съвсем...


Мъже, жени, приятели, врагове...или просто хора...всичи толкова далечени и в същото времето толкова близки. Дали не губим твърде много време да се ровим в собственото си минало, да нищим собствените си проблеми? Толкова много, че забравяме да се огледаме наоколо и да видим, че това, което наистина ни прави щастливи, са хората около нас. Само и единствено те...не един конкретен, а всички...всеки един, заедно със своите проблеми, своите радости, своите мечти.
Хайде...имате точно този момент - усмихнете се на човека до вас, той със сигурност има нужда от това. Обадете се на някой стар приятел, с когото отлагате да се чуете от много време и му кажете някоя добра дума! Отговор ще дойде...макар и да се наложи да изчакате малко:)

П.С.Благодарности на Лили И Сас:)

понеделник, октомври 19, 2009

Още малко мъдрост...

от един голям човек - Шри Шри Рави Шанкар

Страхът е любов, обърнат с главата надолу.
* * *
Любовта е самата ти природа. Това, което е природата ти не може да се променя, но израза на любовта се променя.
* * *
Любовта не е просто емоция, тя е твоята същинска природа.
* * *
Да забравиш Божественото е нещастие. Да забравиш тривиалното е екстаз.
* * *
Животът е твърде кратък за да продължаваш да решаваш проблеми един след друг.
* * *
Просто се събуди и продължавай да вървиш напред, проблемите ще се решат от самосебе си.
* * *
Смей се и карай другите да се смеят. Не се оплитай и не оплитай другите.
* * *
Истинският смях и празненство се раждат от дълбока тишина.
* * *
Правилното действие е това, което ти носи дългосрочна радост и краткосрочно затруднение.
* * *
Само сърцето може да говори и да чува това, което е истинско.
* * *
Когато всяко твое действие се предшества от наблюдение, тогава всеки твой ход става съвършен и значим.
* * *
Любовта е дълбокото желание да благословиш Сътворението.
* * *
Дишането ни играе много важна роля. Дишането е връзката между вътрешния свят на ума и външния свят на тялото и обкръжението.
* * *
Когато съществува любов, няма его. Егото се разтваря като капчици роса на слънцето.
* * *
Не може да има безупречно действие, но може да има безупречен извършител.
* * *
Нещата са такива, каквито са. Ти си този, който ги класифицира като красиви или грозни.
* * *
Ако твоите желания постоянно се променят, знай, че израстваш. В противен случай си в застой.
* * *
Гневът е безсмислен защото е винаги за нещо, което вече е отминало.
* * *
Притеснението е враг на любовта. Не можеш да си влюбен и притеснен едновременно.
* * *
Да забравиш Божественото е нещастие. Да забравиш тривиалното е екстаз.
* * *
Нуждата е спомен. Свобода е - да не чувстваш нуждата.
* * *
Животът не е нещо, което трябва да се взема много на сериозно. Животът е топка в ръцете ти, с която да играеш. Не се захващай за топката.
* * *
Ти си родил твоите желания и ти си по-голям от всичките си желания.
* * *
Сам определяш своята собствена отговорност и своите собствени ограничения.

неделя, септември 06, 2009

Синаница - синьо, синьо...е колко да е синьо?!

Една ей такава вечер...

...с едно не съвсем такова небе...

...и една ей такава компания:)

Какво повече му трябва на човек?

петък, юни 26, 2009

Don't you hear the bell...


Човекът не е Остров, вътре в себе си затворен;
Човекът има връзка с КОнтинента, той е част от всичко друго;
отмъкне ли Морето буца Пръст, по-малка става територията на
Европа, както ако откъсне Полуостров цял или събори Замък
на твой приятел или твоя собствен Замък; всяка
човешка смърт ме намалява, аз съм част
от цялото Човечество; и затова
недей да питаш
за кого бие камбаната:
камбаната бие
за теб!

петък, юни 19, 2009

Как хубаво допълва мисълта на Уолт Дисни само...

Умира бавно този…
който не пътува,
който не чете и не слуша музика,
който не открива очарование в себе си.

Умира бавно този…
който разрушава себелюбието си,
който отказва помощта,
който не търси разнообразие.

Умира бавно този…
който се превръща в роб на навика,
минавайки всеки ден
по същите пътеки,
който не рискува
да се облече в различен цвят
и не разговаря с непознати.

Умира бавно този…
който бяга от страстта
и водовъртежа на чувствата,
които връщат блясъка в очите
и спасяват тъжните сърца.

Умира бавно този…
който не променя живота си,
когато е недоволен от работата
или любовта си,
който не рискува сигурността
за неизвестното,
за да преследва една мечта,
който не се решава поне веднъж в живота си
да избяга от мъдрите съвети.

Не умирай бавно… Живей днес!
Рискувай днес! Действай днес!
Не се оставяй да умираш бавно!
Не забравяй да бъдеш щастлив!"

Пабло Неруда

събота, май 02, 2009

За всички...

...които трябва да останат в София (също както мен), през дългите почивни дни, предлагам виртуална закуска, много усмивки и пролетно настоение:)




Цветята и техните сенки...

ЮНОША

Аз незная защо съм на тоз свят роден,
не попитах защо ще умра,
тук дойдох запленен и от сивия ден,
и от цветната майска зора.

Поздравих пролетта, поздравих младостта
и възторжен разтворих очи,
за да срещна Живота по друм от цветя
в колесница от лунни лъчи.

Но не пролет и химн покрай мен прозвъни,
не поръси ме ябълков цвят;
пред раззинали бездни до черни стени
окова ме злодей непознат.

И през облаци злоба и демонска стръв
черна сянка съзрях да пълзи -
златолюспест гигант се изправи сред кръв
сред морета от кръв и сълзи.

В полумрака видях изтерзани лица,
вред зачух плачове като в сън,
и жестока закана на гневни сърца
се преплете с оковния звън.

Аз познах свойте братя във робски керван,
угнетени от Златний Телец;
и човешкия Дух - обруган, окован,
аз го зърнах под трънен венец.

И настръхнах от мрака на тази земя;
закопнях, запламтях и зова:
- Ах, блеснете, пожари сред ледна тъма!
Загърмете, железни слова!

Нека пламне земята за пир непознат,
нека гръм да трещи, да руши!
Барикаден пожар върху робския свят!
Ураган, ураган от души!...

И тогава - залюбен в тълпите, пленен
от лъчите на нова зора -
без да питам защо съм на тоз свят роден,
аз ще знам за какво да умра.

Христо Смирненски