събота, май 02, 2009

За всички...

...които трябва да останат в София (също както мен), през дългите почивни дни, предлагам виртуална закуска, много усмивки и пролетно настоение:)




Цветята и техните сенки...

ЮНОША

Аз незная защо съм на тоз свят роден,
не попитах защо ще умра,
тук дойдох запленен и от сивия ден,
и от цветната майска зора.

Поздравих пролетта, поздравих младостта
и възторжен разтворих очи,
за да срещна Живота по друм от цветя
в колесница от лунни лъчи.

Но не пролет и химн покрай мен прозвъни,
не поръси ме ябълков цвят;
пред раззинали бездни до черни стени
окова ме злодей непознат.

И през облаци злоба и демонска стръв
черна сянка съзрях да пълзи -
златолюспест гигант се изправи сред кръв
сред морета от кръв и сълзи.

В полумрака видях изтерзани лица,
вред зачух плачове като в сън,
и жестока закана на гневни сърца
се преплете с оковния звън.

Аз познах свойте братя във робски керван,
угнетени от Златний Телец;
и човешкия Дух - обруган, окован,
аз го зърнах под трънен венец.

И настръхнах от мрака на тази земя;
закопнях, запламтях и зова:
- Ах, блеснете, пожари сред ледна тъма!
Загърмете, железни слова!

Нека пламне земята за пир непознат,
нека гръм да трещи, да руши!
Барикаден пожар върху робския свят!
Ураган, ураган от души!...

И тогава - залюбен в тълпите, пленен
от лъчите на нова зора -
без да питам защо съм на тоз свят роден,
аз ще знам за какво да умра.

Христо Смирненски