Човек и добре да живее, отива във Венеция. Трябва да призная, че макар и да не съм почитател на Италия, Венеция е град, който наистина трябва да се посети.
Поради ограничения във времето, успяхме да му отделим 2 часа, но дори и за това кратко време, човек може да усети духа на това място, да се пренесе в стари времена, да си представи как едно време са живели хората там, баловете, мизерията и прочие. Пък и повече на дали някой от нас би издържал да се блъска в тия тъпли туристи по тесните улички.
За разлика от Германия, в Италия лятото е лято, температурите са високи и не вали толкова често. Въпреки предупрежденията от приятели, че сега не е най-доброто време за посещение на Венеция, поради голямото количество туристи, горещината и произтичащите от горещината миризми, които се носят по каналите, трябва да призная, че явно имахме късмет и скоро бяха сменяли водата по каналите, защото беше чиста, сравнително бистра и се виждаха да плуват прилично големи есетри (за името на рибата не гарантирам, може и да са ме подвели уж разбиращите).
Няма да ви разказвам какво трябва да се види във Венеция, на дали има някой, който да не е чувал поне нещо за този град, канали, гондоли, двореца на Доджите, Моста на въздишките, Канале Гранде...канале Мале (както ние кръстихме всички останали локви в града).
Та...в близост до Венеция има страхотен къмпинг (е, близо е и до летището, което не го прави толкова страхотен). А ако отида отново там, ще приложа същата тактика както в Прага - ставане призори (да се разбира по тъмно), обиколка на града докато всичките туристи още спят, посещение на катедралата по време на сутрешната литургия (няма вход и се избягва досадното чакане на около половин километрова опашка). Така до към 10 целят град е обиколен, туристите и сергиите със сувенири тъкмо са налазили.
Е, аз не знам дали ще се върна отново там, но ви пожелавам да отидете да го видите и вие. Заслужава си! Дори и за 2 часа:)
0 коментара:
Публикуване на коментар