Мисли. Вярвай. Мечтай. Рискувай.

Die Kapelle auf dem Wallberg, Tegernsee, De

2012-01-06T18:39:00.000+02:00

Promise Land - Trailer

2011-09-20T17:06:00.000+03:00

Късометражно филмче, с участието на български freeride скиори и сноубордисти. На първо гледане изглежда много хубаво заснето...тук не съм много наясно с термините - режисирано, монтирано. Изключително много ме радва, че и в България започват да се правят подобни филми.

Promise Land - Trailer from Stoil Dimitrov on Vimeo.

Аз лично ще чакам премиерата с нетърпение:)
Ноември! Да не забравите:)

Дахщайн - едно алпийско предизвикателство

2011-08-23T22:59:00.004+03:00

Южната стена на Dachstein (2995m)

До скоро, когато чуех Дахщайн си представях старите български обувки, носещи същото име. Не се и бях замисляла от къде идва то всъщност. Вчера "старите обувки" се превърнаха в красивия почи трихилядник Hoher Dachstein, разположен в северозападната, макар че не мога да преценя, може би и централната част на Австрия. Върхът почти от всичките си страни е опасан с виа ферати. До подножието на върха се стига с лифт, гондола побираща 70 човека. Ако не искате да се возите на лифт си пригответе седалка и колани за виа ферата и ви очакват 250м отвес, предполагам приятно предизвикателство за любителите на катеренето. До самия връх има няколко подхода - от юг (на снимката) има маршрути за катерене, от изток по билото (има въжета) и от север (по глетчера и после неизменната виа ферата).
Ако имате достатъчно опит в катеренето на виа ферати или искате нещо ново, но сте сигурни във възможностите си, то най-интересния подход към върха е от юг. Пътешествието ви започва от Südwandhütte, от където тръгва пътека към Anna-Klettersteig, 300m, степен на трудност D. Следва Johann-Klettersteig, 600m, степен на трудност Е. Последният участък се нарича Schulter-Klettersteig, с дължина 300м и степен на трудност B.
(Данните са взети от: http://www.youtube.com/watch?v=L10qkBCSFgA )
До тук със сухата информация.

Нашият маршрут не беше толкова динамичен и екстремен.
http://www.bergfex.at/sommer/steiermark/wandern/5363/
Започна от Ramsau am Dachstein. От там за около 30-40 минути се стига да една хижа/ресторант и между другото, ако минавате от там задължително се отбийте да я видите. Хижата изглежда много колоритно, а собствениците са много дружелюбни, макар и особняци. Тук се отбихме да хапнем по нещо, да даже чухме малко типични алпийски песни, изсвирени от хижаря на акордеон. Доволни потеглихме нагоре. Явно не случайно и на нас ни бяха препоръчали да се отбием до хижата.

Photo: Kaloyan Ganchev

Следват около 2 часа до крайната ни цел за деня - Guttenberghaus - хижа...сякаш кацняла на билото на планината. Пътеката криволичи в безброй серпентини, жив мармот от никъде не се подава (може би защото има доста туристи, или защото са заето с производството на шоколад точно в този момент). Неусетно достигаме и хижата. Тук хижаря се оказва не чак толкова дружелюбен. Калоян му е писал имайл, за да запази места и да получи информация какво са условията за виа фератите в района. Отговор получава, но не и запазените места. Сякаш отношението на човека се промени още повече, когато разбра и че всичките сме чужденци...макар, че не бяхме единствените. Знам ли....може пък да има някакъв злощастен опит в миналото с българи...знаем се какви сме. Както и да е, да не се отклонявам повече от темата. Получаваме 4 (вместо 5) места, но това ни е напълно достатъчно. Хижаря даже казва, че ще платим само за 4-ма - каква изненада, това до сега не ми се беше случвало. Нощувката е 22 евро (редовна терифа), като за младежи под 25 години цената е 13 евро. Оправяме сметките и се насочваме към мястото ни за спане - една малка къщичка, предназначена за нощувка при зимни условия, изцяло оборудвана с легла, печка, маса, посуда и всичко необходимо да за пренощуваш там, защото през зимата хижата е затворена. Мястото е повече от уютно, на горния етаж има група немци, но не им обръщаме много внимание. Вземаме си по традиция бира и кухен от хижата и по българска традиция опъваме софрата ( да се разбира, кой каквото е имал в раницата).
В немските/австрийските хижи има така нареченото Ruhezeit - това ще рече, че след 10 трябва да се пази тишина, не може да се седи в столовата и т.н. И немците си го спазват. И благодарение на нашите немски съседи от горния етаж на къщичката, и ние си лягане към 10,30. Това за щастие ни позволява на другия ден да станем рано, както сме планирали, и да не се притесняваме с времето, тъй като сме предвидили доста неща за деня. Върха е далеч - на около 5 часа от нас.
Ставаме в 6, и за наша изненада, хижата сякаш още спи. Оправяме багажа сравнително бързо и тръгваме. Следват 4 часа в безлюдната каменна пустиня на Алпите. Не срещаме никого по пътя си. Нито хора, нито животни. След 3 часа виждаме първите признаци на цивилизация - горна станция на лифт, част от зимния курорт. Сега сняг на тази височина няма, а лифта спи летен сън. По пътя сме загубили доста височина, която предстои да наберем отново. Следват 400-500 метра денивелация. Стигаме до началото на ледника и вземаме грешно решение. Макар, че глетчера в момента се топи, се оказва по бързият и лесен път. Но ние продължаваме нагоре по камъните. Пътя ни отвежда към едно малко връхче, подхода към което е опасан с въжета. Странно, този път не им обръщам внимание. Обичайно боязлива, този път дори не забелязвам въжето, а се движа сигурно и смело нагоре. Само се моля, да няма въжета и от другата страна, защото за сега слизането на такива участъци ми е трудно. За щастие няма. От връхчето се открива гледка към върха и към останалата част от глетчера.

Hoher Gjaidstein (2794m)

Тук пътищата ни се разделят - аз оставам на горната станция на лифта - настинала съм и това много ме изтощава. На ледника духа силен вятър и не ми се иска да рискувам със здравето си чак толкова. Другите обаче продължават. Калоян единствен качва върха, защото се е подготвил предварително с екипировка за виа ферата. Пръв се и връща, целият сияещ - Качих се! Как да не му се зарадва човек.
Правим си по една "кифленска" снимка с върха и се отправяме към лифта.

Очаква ни неприятна изненада - еднопосочния билет е 20 евро. Но нямаме избор. Път за пешеходци на долу няма. В лифта звучи помпозна, парадна...не знам как да я нарека...музика, чувстваш се някак тържествено. За около 10 минути слизаме 1000 метра по-надолу. В градчето пече слънце. Подреждаме "тетриса" в багажника и потегляме към вкъщи...а мислите ни още са някъде във висините. И там ше си останат...до следващата ни среща.

Венеция!

2011-08-17T16:06:00.002+03:00

(Photo: Kaloyan Ganchev)

Човек и добре да живее, отива във Венеция. Трябва да призная, че макар и да не съм почитател на Италия, Венеция е град, който наистина трябва да се посети.
Поради ограничения във времето, успяхме да му отделим 2 часа, но дори и за това кратко време, човек може да усети духа на това място, да се пренесе в стари времена, да си представи как едно време са живели хората там, баловете, мизерията и прочие. Пък и повече на дали някой от нас би издържал да се блъска в тия тъпли туристи по тесните улички.
За разлика от Германия, в Италия лятото е лято, температурите са високи и не вали толкова често. Въпреки предупрежденията от приятели, че сега не е най-доброто време за посещение на Венеция, поради голямото количество туристи, горещината и произтичащите от горещината миризми, които се носят по каналите, трябва да призная, че явно имахме късмет и скоро бяха сменяли водата по каналите, защото беше чиста, сравнително бистра и се виждаха да плуват прилично големи есетри (за името на рибата не гарантирам, може и да са ме подвели уж разбиращите).
Няма да ви разказвам какво трябва да се види във Венеция, на дали има някой, който да не е чувал поне нещо за този град, канали, гондоли, двореца на Доджите, Моста на въздишките, Канале Гранде...канале Мале (както ние кръстихме всички останали локви в града).
Та...в близост до Венеция има страхотен къмпинг (е, близо е и до летището, което не го прави толкова страхотен). А ако отида отново там, ще приложа същата тактика както в Прага - ставане призори (да се разбира по тъмно), обиколка на града докато всичките туристи още спят, посещение на катедралата по време на сутрешната литургия (няма вход и се избягва досадното чакане на около половин километрова опашка). Така до към 10 целят град е обиколен, туристите и сергиите със сувенири тъкмо са налазили.
Е, аз не знам дали ще се върна отново там, но ви пожелавам да отидете да го видите и вие. Заслужава си! Дори и за 2 часа:)

Из "Пътешествията на Шунка", парт 3

2011-07-04T20:58:00.000+03:00

Шунка на море!

МОЯТА МОЛИТВА

2011-06-02T11:56:00.001+03:00

"Благословен бог наш..."

О, мой боже, правий боже!
Не ти, що си в небесата,
а ти, що си в мене, боже -
мен в сърцето и в душата...

Не ти, комуто се кланят
калугери и попове
и комуто свещи палят
православните скотове;

не ти, който си направил
от кал мъжът и жената,
а човекът си оставил
роб да бъде на земята;

не ти, който си помазал
царе, папи, патриарси,
а в неволя си зарязал
мойте братя сиромаси;

не ти, който учиш робът
да търпи и да се моли
и храниш го дор до гробът
само със надежди голи;

не ти, боже на лъжците,
на безчестните тирани,
не ти, идол на глупците,
на човешките душмани!

А ти, боже, на разумът,
защитниче на робите,
на когото щат празнуват
денят скоро народите!

Вдъхни секиму, о, боже!
любов жива за свобода -
да се бори кой как може
с душманите на народа.

Подкрепи и мен ръката,
та кога въстане робът,
в редовете на борбата
да си найда и аз гробът!

Не оставяй да изстине
буйно сърце на чужбина,
и гласът ми да премине
тихо като през пустиня!...

Христо Ботев

Благодаря на Люси, от неин пост го видях:)

И да, ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!

Приказна Хърватска 3

2011-05-31T23:46:00.004+03:00

Покривите на стария град на Дубровник. Малките улички, приятната атмосфера те грабват за миг.
Ако решите да избягате от подредената туристическа програма или просто имате свободен ден, ви препоръчвам, вместо да лежите около басейна, да се впуснете с едно самостоятелно приключение из града.
Нашето започна от хълма на Наполеон, премина през живописна пътека водеща от хълма почти директно в центъра на града. А там...можете да се насладите на уличните музиканти (ние слушахме класическа музика изпълнена на ... празни, полупразни и пълни шишета от всякакъв вид.
Задължително се отбиите за по бира в едно от двете заведения на самите скали под пръските от вълните, разбиващи се под краката ви.
За десер си вземате сладолед (разбира се) и правите панорамна обиколна на крепостната стена, чак до залез слънце.

После во остава само да показвате снимки на "останалите около басейна, изгорели тук и там", а те от своя страна ще ви завиждат...но...да са мислили овреме:)

Из "Пътешествията на Шунка", парт2

2011-05-30T22:26:00.001+03:00

Шунка на виа ферата в Австрия:)

KLETTERSTEIG NÜRNBERGER HÜTTE

ТЪРСИ СЕ!

2011-05-16T17:28:00.000+03:00

Колелото е откраднато вчера 12.05.2011г. пред 4-ти блок на Техническия университет.

Рамка RAM HT1, вилка Rock Shox Sid Race – червена на цвят, монтаж Sram. В момента рамката е изцяло бяла, няма лепенки.

Ако някой има някаква информация, моля да се обади на телефон 0896 21 55 99.

ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ!

Приказна Хърватска 2

2011-05-06T14:20:00.006+03:00

Целият град, включително и пристанището, е заобиколен от стени, които са служели за защита от нападение по море. Те се простират в продължение на 2 км и на места достигат до 25 м ширина. Разходка по стените ви дава идеална възможност да видите средновековните и бароковите богатства на Стария град, включен в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. Отворени са ежедневно от 10:00 до 15:00 ч. през зимата и от 09:00 до 19:30 ч. през лятото.

Една от задължителните туристически атракции на Дубровник е обиколката на крепостната стена. Оставете го за към края на деня, защото по самата стена сянка почти няма.
Ние попаднахме там след 18.00 и си тръгнахме съвсем в края на работното време (един любезен чичко ни подканяше да побързаме). Това пък ни позволи да гледаме залязващото в морето слънце и да се насладим на прохладния бриз. Градът и от високо изглежда приказен, а от тази височина можете да оцените колоритното оживление по улиците, мълчаливите сгради и ...

Голяма част от сградите са били частично или напълно разрушени от безмилостните бомбардировки, които Дубровник е прежиявял по време на сърбо-хърватската война. Темата за войната е силно застъпена в града. Няколко сгради са превърнати в музей/галерии, изпълнени със спомени от войната. Мемориали в памет на загиналите също не липсват. Днес старият град на Дубровник е почти изцяло възстановен в стар стил, макар още на места по сградите да личат следи от шрапнели. Сега града е отново под опеката на ЮНЕСКО (вписан за втори път от 1998г.).

Източници: личен архив, Wikipenia, Nasam-Natam

Приказна Хърватска

2011-04-22T11:16:00.006+03:00

В близост до Мали Стон автобуса ни остави за малка почивка. Почивка...може би беше за мен, защото веднага изтичах на брега на езерото и се заех да снимам лодките, залеза, луната от другата страна. Всички останали бяха от другата страна на пътя и се бяха отдали на поредната дегустация - този път на стриди. Тъй като моите хранително-вкусови навици се изменят всеки ден в една определена посока, стридите (нито тогава,нито сега) не са нещо привлекателно за мен. Но виж езерото...миг, розовото небе и мечтите с които смирено седиш на брега и гледах хоризонта...

Из "Пътешествията на Шунка", парт1

2011-03-18T13:10:00.002+02:00

Това е Шунка!
Заподозрян в множество осъществени пътувания на територията на страната и в чужбина.
Тече следствие.

to be continued...

Цената на мечтата

2011-03-09T10:13:00.002+02:00

Не питай за цената на мечтата -
бори се, литвай, падай и умирай!
Носи я винаги напред - в ръката,
възкръсвай, ставай, искай и намирай!
Не я затварай в себе си, в душата...
Изправен дишай, никога не спирай,
мечтай за радостта, за красотата!
С възторг и трепет, с вяра в чудесата-
тя ражда и мира и светлината,
с кръвта заплаща любовта и свободата...

НЕ ПИТАЙ ЗА ЦЕНАТА НА МЕЧТАТA!

Людмил Янков
сборник "Гранитна вода"

Die Alpen

2011-03-03T13:56:00.004+02:00

Прага

2011-03-03T13:52:00.012+02:00

Ако замисляте да ходите в Прага, да ви кажа, никак не сте сбъркали с дестинацията.
Прага е приказен град, има атмосфера, история, хубава кухня и не на последно място - с малко или повече суперлативи, страхотна бира.
Ако не сте се ориентирали към някоя организирана екскурзия, ви препоръчвам да хванете някой лоу-кост полет. Ако тукашните авиокомпании не предлагат такива, то спокойно може да се ориентирате към колата. Трипа с кола позволява допълнителна възможност да разгледате каквото пожелаете по пътя към крайната цел. По път за Прага имате избор - Любляна, Братислава, все популярни столици. Почти задължително е да минете и през Бърно. Но в Чехия където и да спрете, няма да сбъркате. Във всяко селце има местна пивоварна, предлагаща ви да опитате още един непознат за вас вид бира.
След като сте решили "проблема" с транспорта, на дневен ред идва нощувката. Аз бих си позволила да ви препоръчам един доста колоритен хотел, не далеч от центъра на града. Намира се в близост до метростанция. Всички стаи са различни и всяка има свое очарование, ние лично се уверихме в това. Адрес: www.casaitalia.cz
Разбира се, избора на хотели и хостели в града е голям, можете да намерите най-подходящото за вас.
И ако все още не сте изровили всички възможни интернет сайтове, питайли се "Какво всъщност да правя там и къде да ида?" ще ви нахвърлям накратко разни идеи.

Карловият мост

Карл IV се надявал, че Карловият мост ще обедини враждебно настроени селища от двата бряга на реката в единен град. Великолепният каменен мост, създаден от Петер Парлер, представлява централната секция на Кралския път.

Карловият мост (на чешки: Karlův most) е исторически комплекс от мост и крепостни кули, свързващ частите на Прага разположени от двете страни на река Вълтава (Мулдава). Строежът на „Пражкия мост“ (както е наричан в началото) започва през 1357 под покровителството на Карл IV и завършва в началото на 15 век. Мостът, свързва директно Стария град и замъка Храдчани. Той става известен като Карлов мост след 1870.
Мостът е 516 м дълъг и 10 м широк. „Охраняван“ е с две кули от страната на Мала страна (района под замъка) и с една откъм Стария град. Кулата от страната на Стария град често е определяна като една от най-удивителните секуларни (светски) готически постройки. По протежението на моста има повече от 30 скулптури на светци, повечето издигнати в бароков стил в началото на 18 век, като най-старата скулптора е кръст от 14 век, следна от тази на св. Йоан Непомук от 16 век, а най-новата на св. св. Кирил и Методий е от времето на президента Томаш Масарик.
Монумента на славянските просветители и християнски покровители на Европа св. св. Кирил и Методий (sv Cyril a Metodej) заменя в 1928 г. съборената от придошлата в 1890 г. Вълтава статуя на Игнацио Лойола. Слизайки от Храдчани на северния парапет на Карлов мост петата скулптурна група, която гледа с лице към идващото течение на Вълтава, или втора след разпятието, между белокаменната св. Ана и тъмнокаменния св. Йоан Кръстител е тази на Солунските братя и славяните.

Катедрала "Св. Вит"

Катедралата св. Вит (Katedrála sv. Víta) в Храдчани е най-забележителният храм в Чехия и една от най-големите и най-значимите готически катедрали в света. Строежът е започвнат в 14 век от Матияс от Ара и Петр Парлерж и завършва в края на 19 век. Забележителни са стъклописите шедьоври на Алфонс Муха (Alfons Mucha)със сцени от живота на св. св. Кирил и Методий и малкия бъдещ крал св. Вацлав с майка му св. Людмила изписани в центъра на витража. Катедралата е акцента в силуета на Прага и като корона увенчава чешката столица.

Златната уличка - някой ако отиде, да ми прати снимки!
Астрономичния часовник

Датира от 1410г. и изобразява средновековното схващане за хода на слънцето и луната: Земята е разположена в центъра на Вселената. В горната част на часовника на всеки кръгъл час, в два прозореца се показват фигурите на дванаседетте апостоли, а Смъртта бие камбаната, известявайки с това изтичането на живота на поредния час.

Кулата на хълма Петрин
Най-високата точка в Прага. От кулата се открива прекрасна гледка към града.
Замъка Храдчани

Датира от преди повече от 1000 години. Замъкът е бил резиденция на първите владетели от династията на Пржемислидите, които се погрижили да становят центъра на управлението си на това стратегическо място над Валтава. Следващите поколения владетели продължили да разширяват комплекса, строейки дворци, църкви, защитни съоръжения и резиденции. В третия и най-голям двор се намира и катедралата "Св. Вит"

След като сте се изморили достатъчно от обиколки е време да се отдадете на заслужена почивка. За целта ще ви препоръчам едно заведение в центъра на града (близо до театъра). Заведението е голямо, имат собствена пивоварна и предлагат традиционни чешки ястия. Супите не ви ги препоръчвам, някак не отговарят на моята представа за супа, по-скоро топъл бульон с парченца хляб. www.npivovar.cz
Из уличките на стария град също има малки симпатични ресторантчета, но за тях няма да ви разказвам, ами напротив...ще чакам вие да ми споделите опит.
Ако сте любители на нощния живот, в Прага ви очаква една от най-големите дискотеки в източна Европа. Също ви препоръчвам да посетите Hard Rock Cafe - Praha. Заведението е голямо, има сцена за лайф музика и работи до 1-2 часа през нощта.

Ако тълпите ви дразнят, бих ви посъветвала да станете рано, каза РАНО, и да обиколите града по изгрев слънце. Светлината е хубава за снимки, не ви блъскат по улиците и имате шанса да уловите някой уникален момент. Като например да влезете безплатно в катедралата и да слушате органа по време на сутрешната литургия в 8 сутринта. И да ви предупредя, че докато трае самата служба не е позволено да се разхождате и снимате из катедралата. След това може да си починете заслужено в кафенето пред астрономичния часовник. Там докато чакате да ви донесат кафето и кроасанчетата неусетно ще дочакате и кръглия час, когато смъртта ще удари камбаната за пореден път.

Предполагам, има и неща които сме пропуснали при нашето първо посещение в Прага. Но така пък имаме за какво да се върнем:)

Насаме..

2011-02-15T12:21:00.004+02:00

Катедрала Дуомо, Милано

Честита Нова 2011 Година!

2011-01-11T20:37:00.003+02:00

То новата година почти я преполовихме, но все пак да ви поздравим с изминалите празници и да ви пожелаем много успешна, слънчева, снежна, приключенска и незабравима нова година! =)

Пирин

2010-07-20T08:48:00.003+03:00

Пой

2010-07-13T09:11:00.005+03:00

Благодаря на Люси за страхотното "зрелище". И искам още:)

...

2010-05-14T08:52:00.001+03:00

Вапски езера - облачно с лавини

2010-05-10T19:38:00.003+03:00

Плиска

2010-04-14T23:29:00.002+03:00

Гърция

2010-04-12T22:53:00.001+03:00

Stromae - Alors on danse

2010-04-12T15:02:00.001+03:00

Христос Воскресе!

2010-04-04T12:11:00.000+03:00

Здраве и късмет!

Свобода на дребно

2010-04-03T14:05:00.000+03:00

… Свободни сме! И дума да не става!

Свободни сме (Доколкото ни дават!)

Пак можем, щом премръзнем, да треперим,

пред пълните витрини да се зверим,

със празен джоб „безгрижно да живеем“,

да дишаме безплатно, да се смеем,

да пукнем, ако щем, сме с пълно право!…

И — продължи ли тъй — във строя пак

със бодра стъпка да ударим крак!

Свободни сме! Какво ли ни остава?…

Ерих Кестнер

Ей това е...на печелившите честито!

2010-03-04T14:50:00.001+02:00

Просто не мога да повярвам...5 от имената ужасно, ужасно любими!

Днес...

2010-02-24T09:36:00.000+02:00

Днес интелектуално реших да чета преса. След вчерашния разговор за депозити, пари и прочие и съвета да чета статиите в Капитал, днес още от входа се запътих към будката за вестници. След кратък оглед, погледа ми се спря на L'euroreo. На бързо през главата ми прибяга онзи спомен за случайната среща с Тачката на една такава будка в центъра, когато и двамата се бяхме спряли да погледнем нещо там и една ли не се видяхме, когато вкупом посегнахме към едно и също списание. И така сдобих се с желания Капитал, който си е истинско капиталовложение със скромната си цена от 2.50 (о.О), но пък с куп притурки и последния брой на европейското списание. Подгони ме онзи читателски глад, както когато си купя някоя нова книга. В момента имам 6, които отлежават на рафта вкъщи и чакат своя щастлив миг. Дано и тази преса не отлежи така.

Сега обаче трябва да се захващям за работа, но ми остава утехата, че мога да си помечтая да е неделя сутрин и да имам достатъчно време да си изчета пресата на чаша кафе и препечени филийки. Нищо, че от два месеца не пия кафе:)

Днес всъщност е сряда, но ми е като понеделник. Зима е, а все едно в пролет.

Накратко...не ми е лесно и на мен:)

Усмихвайте се и до скоро!

П.С. Изпълних част от мечтата...бърз преглед на заглавията и чаша капучино, отмъкната от другия офис...е как да не е хубав денят ми:)

So lonely

2009-12-31T02:17:00.001+02:00

Alice In Chains - Down In A Hole

Adventure in Rila - Рибни езера

2009-12-08T09:01:00.002+02:00

Накратко ще отбележа, че изминалата (почти) година беше доста силна, особено на фона на предишната, която прекарах основно вкъщи. Изобилстваше Стара планина, Пирин, малко из вносно...а за Рила сякаш не остана време. Както и да е, грешката вече е поправена, Рила посетена, спомените от хубави, по-хубави.

Като за начало: На ПСС и на синоптиците, особено на вторите може да им пратите много поздрави от мен! За пореден път се убеждавам, че не заслужават чак толкова доверие. След прогнози за дъжд и сняг, мъгли и какво ли още не, призиви от страна на ПСС да се избягват посещения в планините поради лоши условия, държа да отбележа, че два дни ни пече СЛЪНЦЕ, небето беше от синьо, по-синьо, нямаше грам вятър..да не говорим за валежи.

И така, в събота сутринта се запътихме с другарчетo към изходната точка на нашето пътешествие, а именно разклона за Владая. След обстойна проверка на автобусите за Рилски манастир, избрахме варианта "на стоп" като малко по бърз начин за придвижване. (Ще отворя една скоба, само да вметна, че аз из България на стоп не съм пътувала, като изключим от точка А до точка Б на морето, което незнам дали се брои. Та да ви кажа, интересно преживяване е. Най-вече заради срещите с хората.) За има няма два часа и три коли успяхме да се придвижим до Рилския манастир. Естествено познайте къде отидохме първо. Няма да ви мъча - нападнахме мекиците зад манастира. Едва ли има човек, който да не ги знае тия мекици. Лошото е, че този път не ми се видяха така вкусни, както ги помнех, явно само славата им е останала. хапнахме,направихме по някоя и друга снимка на манастира и поехме нагоре към планината и към нашата крайна цел - х. Рибни езера.

Не знам дали сте ходили там пеша от Рилския манастир, но ако не сте, се пригответе за едно яко бъхтане по асфалтов път за има няма 2 часа, чак до Кирилова поляна. На Кирилова поляна (по старо му Партизанска) се открива хубава гледка към Двуглав. И тук направихме кратка пауза за снимки и продължихме нагоре.

След Кирилова поляна, пътя става чакъл, като тук таме има по някое шорткътче през гората. Значи и тук губите около два часа, печелите набиване на краката и възможността да заспите докато ходите. Хубавото отново е гледката, която се открива зад вас, отново към масива на Двуглав, Иглата, Орловец и т.н. Пътя ни отвежда до къщичката на водното стопанство, където започва и пътеката към хижата. Тук е мястото да отбележа, че горе имаше около 20 сантимерта недокоснат сняг. Само на места се мяркаха следи от разни животинки щъкали насан натам. Пътеката и на места маркировката беше покрита, така, че сами трябваше да избираме пътя си. Пътеката минава първоначално през една борова горичка, в последствие навлиза в клек. Стига се до едно разклонение, много добре обозначено с две табели - едната сочи на ляво, другата на дясно. Ние избрахме лявата...и ви кажа...не е тя, или поне не е удачна за зимни условия. Наложи се да прескачаме реката за да се върнем обратно при зимната маркировка с колове.

Снимка: Калоян Ганчев

Oт тук насетне, нямаше повече премеждия. Тъй като се бяхме замотали повечко в клека, залеза ни свари на неподходящо за снимки място. Стигнаме на хижата, която се оказа празна, като изключим 3-те котака, единия от който известен на широката публика с това, колко е дебел:) Останахме приятно изненадани когато намерихме печката заредена и куп дърва струпани отстрани. Постоплихме се, хапнахме, побъбрихме за това и онова и си легнахме.

В неделя нещата се развиха по същия начин, но в обратен ред. Слънцето беше ярко, но въпреки това беше по-студено, отколкото предния ден. На Кирилова поляна хапнахме по една топла супа и продължихме. По пътя към София късметът ни отново проработи и 18.05 вече си бяхме вкъщи. (Да си призная толкова рано от планина не се бях прибирала.)

Хубави спомени, хубава планина...пуста и дива, необятна. Гледайки я над куполите на Рилския манастир ми изглеждаше толкова величествена. Колкото и да се опитвам, няма да ми стигнат думите да опиша чувствата си към нея.

Днес се връщаме към обичайното си ежедневие и почваме да кроим планове за следващият уикенд. Пожелавам успех на другарчето в новата работа, а аз сега се захващам с моята, която чинно седи и ме чака.

На всички други пожелавам много усмивки и до нови срещи!

Нека си спомним тези думи на Майка Тереза

2009-11-24T16:52:00.000+02:00

Най-хубавият ден — днешният

Най-голямата спънка — страхът.

Най-лесното нещо — да се заблудиш.

Най-голямата заблуда - че друг е виновен за неуспеха ти.

Най-трудното нещо - да постигнеш мечтите си.

Най-непостижимото - да угодиш на всеки.

Най-глупавото нещо - оправданието.

Най-голямата грешка - да паднеш духом.

Най-голямото поражение - да се предадеш без бой.

Коренът на всички злини - егоизмът.

Най-хубавото развлечение - работата.

Най-полезното нещо - опитът.

Най-безполезното нещо - мързелът.

Най-лошото поражение - отчаянието.

Най-необходимото - домашното огнище.

Най-верните приятели - родителите.

Най-големите дарители - учителите.

Най-добрите учители - децата.

Най-големият ти враг - ти самият.

Най-опасният човек - лицемерът.

Най-лошият съветник - гневът.

Най-коварните чувства - омразата и завистта.

Най-голямото щастие - да си полезен на другите.

Най-големият успех - да изкорениш недостатъците си.

Най-неприятният недостатък - лошото настроение.

От какво не можеш да избягаш - от проблемите.

Най-първата необходимост - общуването.

Най-краткият път - правилният.

Най-дългият път - да се водиш по чужд акъл.

Най-красивият подарък - прошката.

Най-добрата защита - усмивката.

Най-приятното усещане - вътрешният мир.

Най-голямото удоволствие - изпълненият дълг.

Най-голямото разочарование - предателството.

Никой не може да ти отнеме: образованието, опита и спомените.

Най- важното нещо, което носиш със себе си - умът.

Единствената реалност - любовта.

Най-мощната сила на света - вярата.

Най-стимулиращият дар - надеждата.

Нощ...ден...Вси светии, но не съвсем...

2009-11-17T10:06:00.000+02:00

Мъже, жени, приятели, врагове...или просто хора...всичи толкова далечени и в същото времето толкова близки. Дали не губим твърде много време да се ровим в собственото си минало, да нищим собствените си проблеми? Толкова много, че забравяме да се огледаме наоколо и да видим, че това, което наистина ни прави щастливи, са хората около нас. Само и единствено те...не един конкретен, а всички...всеки един, заедно със своите проблеми, своите радости, своите мечти.

Хайде...имате точно този момент - усмихнете се на човека до вас, той със сигурност има нужда от това. Обадете се на някой стар приятел, с когото отлагате да се чуете от много време и му кажете някоя добра дума! Отговор ще дойде...макар и да се наложи да изчакате малко:)

П.С.Благодарности на Лили И Сас:)

Пеещите скали

2009-11-16T14:38:00.001+02:00

Стара планина

Есенно...

2009-10-27T09:37:00.000+02:00

Още малко мъдрост...

2009-10-19T20:37:00.000+03:00

от един голям човек - Шри Шри Рави Шанкар

Страхът е любов, обърнат с главата надолу.
* * *
Любовта е самата ти природа. Това, което е природата ти не може да се променя, но израза на любовта се променя.
* * *
Любовта не е просто емоция, тя е твоята същинска природа.
* * *
Да забравиш Божественото е нещастие. Да забравиш тривиалното е екстаз.
* * *
Животът е твърде кратък за да продължаваш да решаваш проблеми един след друг.
* * *
Просто се събуди и продължавай да вървиш напред, проблемите ще се решат от самосебе си.
* * *
Смей се и карай другите да се смеят. Не се оплитай и не оплитай другите.
* * *
Истинският смях и празненство се раждат от дълбока тишина.
* * *
Правилното действие е това, което ти носи дългосрочна радост и краткосрочно затруднение.
* * *
Само сърцето може да говори и да чува това, което е истинско.
* * *
Когато всяко твое действие се предшества от наблюдение, тогава всеки твой ход става съвършен и значим.
* * *
Любовта е дълбокото желание да благословиш Сътворението.
* * *
Дишането ни играе много важна роля. Дишането е връзката между вътрешния свят на ума и външния свят на тялото и обкръжението.
* * *
Когато съществува любов, няма его. Егото се разтваря като капчици роса на слънцето.
* * *
Не може да има безупречно действие, но може да има безупречен извършител.
* * *
Нещата са такива, каквито са. Ти си този, който ги класифицира като красиви или грозни.
* * *
Ако твоите желания постоянно се променят, знай, че израстваш. В противен случай си в застой.
* * *
Гневът е безсмислен защото е винаги за нещо, което вече е отминало.
* * *
Притеснението е враг на любовта. Не можеш да си влюбен и притеснен едновременно.
* * *
Да забравиш Божественото е нещастие. Да забравиш тривиалното е екстаз.
* * *
Нуждата е спомен. Свобода е - да не чувстваш нуждата.
* * *
Животът не е нещо, което трябва да се взема много на сериозно. Животът е топка в ръцете ти, с която да играеш. Не се захващай за топката.
* * *
Ти си родил твоите желания и ти си по-голям от всичките си желания.
* * *
Сам определяш своята собствена отговорност и своите собствени ограничения.

Дърворезба

2009-10-14T01:32:00.000+03:00

Автор: Васил Гуевски

http://vguevskbg.ucoz.com/

Ждрелото на река Ерма

2009-10-06T09:56:00.001+03:00

decoration

2009-09-29T09:52:00.000+03:00

Стара Планина

2009-09-25T11:49:00.001+03:00

вр. Голям Купен (2169м)

Синаница - синьо, синьо...е колко да е синьо?!

2009-09-06T17:37:00.000+03:00

Една ей такава вечер...

...с едно не съвсем такова небе...

...и една ей такава компания:)

Какво повече му трябва на човек?

Ozzy Osbourne - Mama I'm Coming Home

2009-08-18T00:25:00.001+03:00

Times have changed and times are strange
Here I come, but I aint the same

И пак Ехо:)

2009-07-29T23:08:00.001+03:00

In sun we trust

2009-07-28T09:59:00.000+03:00

Хубавото на залезите е, че винаги след тях следват изгреви:)

еееЕЕЕХХХХОООооо!!!

2009-07-28T00:25:00.002+03:00

За ехото в планината. За ехото в човешката душа. За всеки отзук от всяка нова среща. За вятъра в косите. За слънцето, което неуморно ни топли и ни дава живот. За радостните усмивки и въздишките:) И за вярата в хората и в доброто!

Чаках го с много нетърпение. До последно имах съмнения относно идването на един човек, които накрая се разсеяха - съгласи се и дойде. Това направи очакваното събитие още по очаквано. Компанията знаех, че ще е весела. И предишни пъти съм ходила с тях. И в крайна сметка всичко надмина моите очаквания - какво по хубаво от това.

До сега не помня да съм ходила с така сплотена компания, без дразги, без спорове - просто всичко сякаш ставаше с лекота. БЛАГОДАРЯ ВИ, че сте такива ведри, весели, умни и готини хора:)

Маршрута беше ясен - София - Клисура - х. Ехо - с. Розино - София. И преди го бях ходила. Стръмно изкачване в началото, горички и накрая преход по билото. Разнообразен, живописен...бих минала от там още десетки пъти. И по същественото е, че като изключим берачите на боровинки по това време на годината, почти няма хора там. Какво по хубаво от това да почувстваш планината такава, каквато е. Без човешката намеса, без напредналите технологии, без...стига толкова. Просто да я почувстваш със сърцето си, да те погъделичка в стомаха и да се влюбиш в нея завинаги.

Няма да ви разказвам какво се случи, не умея да пиша по начин, по който да предам това което чувствам. Искам да благодаря на един голям човек, нищо, че тя мисли, че е слаба. Силните хора не са тези, които не се страхуват, а тези които въпреки страха продължават напред. Искам да благодаря на още един човек, който ме поведе по тесните планински пътеки и аз така много ги заобичах.

Аз продължавам нататък! Идвате ли с мен?

Axel Rudi Pell - July Morning

2009-06-30T21:10:00.001+03:00

Хайде, не остана:)

Don't you hear the bell...

2009-06-26T22:37:00.001+03:00

Човекът не е Остров, вътре в себе си затворен;
Човекът има връзка с КОнтинента, той е част от всичко друго;
отмъкне ли Морето буца Пръст, по-малка става територията на
Европа, както ако откъсне Полуостров цял или събори Замък
на твой приятел или твоя собствен Замък; всяка
човешка смърт ме намалява, аз съм част
от цялото Човечество; и затова
недей да питаш
за кого бие камбаната:
камбаната бие
за теб!

.......

2009-06-23T23:56:00.000+03:00

Как хубаво допълва мисълта на Уолт Дисни само...

2009-06-19T09:13:00.000+03:00

Умира бавно този…
който не пътува,
който не чете и не слуша музика,
който не открива очарование в себе си.

Умира бавно този…
който разрушава себелюбието си,
който отказва помощта,
който не търси разнообразие.

Умира бавно този…
който се превръща в роб на навика,
минавайки всеки ден
по същите пътеки,
който не рискува
да се облече в различен цвят
и не разговаря с непознати.

Умира бавно този…
който бяга от страстта
и водовъртежа на чувствата,
които връщат блясъка в очите
и спасяват тъжните сърца.

Умира бавно този…
който не променя живота си,
когато е недоволен от работата
или любовта си,
който не рискува сигурността
за неизвестното,
за да преследва една мечта,
който не се решава поне веднъж в живота си
да избяга от мъдрите съвети.

Не умирай бавно… Живей днес!
Рискувай днес! Действай днес!
Не се оставяй да умираш бавно!
Не забравяй да бъдеш щастлив!"

Пабло Неруда

От Желява към вр. Мургаш (нищо, че от Мургаш няма снимки)

2009-06-08T16:15:00.001+03:00

Отражения (редактирана)

2009-05-24T11:09:00.001+03:00

Стара Планина

2009-05-10T11:01:00.000+03:00

Nuit des musees (2008)

2009-05-10T10:58:00.000+03:00

Лакатник

2009-05-06T14:33:00.000+03:00

За всички...

2009-05-02T11:38:00.001+03:00

...които трябва да останат в София (също както мен), през дългите почивни дни, предлагам виртуална закуска, много усмивки и пролетно настоение:)

Цветята и техните сенки...

2009-05-02T00:08:00.001+03:00

ЮНОША

2009-05-02T00:06:00.000+03:00

Аз незная защо съм на тоз свят роден,
не попитах защо ще умра,
тук дойдох запленен и от сивия ден,
и от цветната майска зора.

Поздравих пролетта, поздравих младостта
и възторжен разтворих очи,
за да срещна Живота по друм от цветя
в колесница от лунни лъчи.

Но не пролет и химн покрай мен прозвъни,
не поръси ме ябълков цвят;
пред раззинали бездни до черни стени
окова ме злодей непознат.

И през облаци злоба и демонска стръв
черна сянка съзрях да пълзи -
златолюспест гигант се изправи сред кръв
сред морета от кръв и сълзи.

В полумрака видях изтерзани лица,
вред зачух плачове като в сън,
и жестока закана на гневни сърца
се преплете с оковния звън.

Аз познах свойте братя във робски керван,
угнетени от Златний Телец;
и човешкия Дух - обруган, окован,
аз го зърнах под трънен венец.

И настръхнах от мрака на тази земя;
закопнях, запламтях и зова:
- Ах, блеснете, пожари сред ледна тъма!
Загърмете, железни слова!

Нека пламне земята за пир непознат,
нека гръм да трещи, да руши!
Барикаден пожар върху робския свят!
Ураган, ураган от души!...

И тогава - залюбен в тълпите, пленен
от лъчите на нова зора -
без да питам защо съм на тоз свят роден,
аз ще знам за какво да умра.

Христо Смирненски

Nuit des musees (2006)

2009-04-29T22:29:00.000+03:00

Честит празник на всички!

2009-04-19T14:07:00.000+03:00

Пожелавам на всички ви здраве, повече вяра в доброто, много любов и неизмеримо щастие! Бъдете усмихнати и се наслаждавайте на живота, той е най-голямата благодат:)

И пак....

2009-03-08T14:37:00.000+02:00

Нещо старо...

2009-03-06T23:58:00.001+02:00

За строителството, пространството и природата

2009-02-16T20:44:00.000+02:00

И така...да споделя една голяма трагедия, която ме сполетя от месец и нещо два, а именно - вдигнаха 7-ят етаж на кооперацията отсреща!

Досега нещата седяха по следния начин:

Не, че е кой знае каква гледка...но ми харесваше. От сега нататък пейзажа ми ще изглежда така, че може и по-зле да стане:(

Няма вече нощно Лале зимата. Няма изгреви, които оцветяват планината в какви ли не чудновати цветоwе....или поне докато не се преместя някъде другаде.

Това е! Знам, че нито мога да променя нещата, нито да ги спра...примирила съм се...само исках да споделя:)

......

2009-02-12T17:39:00.000+02:00

....

2009-02-04T20:42:00.000+02:00

Искам да кажа....,

2009-01-29T03:01:00.000+02:00

че много, много, много държа на приятелите си....и много ви обичам...благодаря ви, че ви има:)

зимно, едно такова....

2009-01-23T20:45:00.001+02:00

Marry Christmas!

2008-12-25T18:41:00.000+02:00

Пожелавам на всички ви много усмивки и сбднати мечти, повече добрина и любов, по-малко ядове и грижи. Бъдете живи и здрави! Обичам ви:)

.

2008-11-30T19:09:00.000+02:00

Честит първи сняг!

2008-11-23T14:47:00.000+02:00

Бели, весели снежинки

със кристални пелеринки

и коронки на главата

падат леко на земята.

Вий добри сте и красиви,

леки, палави и живи

и в прегръдките ви нежни

спят зрънца под преспи снежни.

Петя Дубарова

Пожелавам ви снежна и весела зима...ще разказвате напролет как е било:)

.

2008-11-08T16:08:00.001+02:00

Магията на х.Eхо

2008-10-16T01:24:00.003+03:00

Първото ми ходене на Ехо съвсем не беше лишено от емоции.
Тръгнахме малка и спретната група от 4 човека. След епично пътуване, сменяйки влак с автобус, пак с влак, пак с автобус успяхме все пак да се доберем до Клисура. Понеже беше есен, се съмваше сравнително късно. Из завоите по подбалканския път се откри впечатляваща гледка - преливащите цветове на изгряващото слънце, забулени от сутрешни мъгли.

Никой от нас не беше ходил, но се бяхме оборудвали със стара карта на Стара планина, GPS без планинска карта и един куп информация, изчетена предната вечер и съдържаща сведения за това, как пътеката е зле маркирана, трудно откриваема още в самото и начало и с разкъсана маркировка по целия път. Също бях прочела пост на двама алпинисти, минали от там седмица по рано, че има много паднали дървета по пътя, останали още от миналогодишния смерч. Въпреки всичкО тръгнахме смело. Странно, хората в града не бяха чували за тази хижа...всички ни упътваха или към Вежен или към Козя стена...но ние бяхме упорити - Ехо!

Признавам, по онова време маркировката все още беше лоша. Още помня местата където се лутахме, чудейки се на къде да продължим. Тръгнахме от Клисура към 14-15 ч. Прекосихме първата третина сравнително бързо, минахме горската част и излязохме на открито. Може би затова толкова ми харесва този маршрут...разнообразен е...гора, поляна...и накрая тясна пътечка подсичаща улеите на Юмрука. И така, излизайки от гората, първоначално пътя продължава по сравнително равна полянка, която с постепенно учеличаващ се наклон ни води към билото на планината. Занизаха се завой след завой и пред нас се показа Юмрука, тъкмо в момента, в който една мъгличка прехвърляше върха, надничайки от другата страна и търсейки нови хоризонти да се разпростре. Поради късното тръгване, бяхме в подножието на върха почти по тъмно. Излезе силен вятър (защо ли всеки път като отида там ме брули вятър), направихме кратка почивка, прегрупиране на багажа, облякохме якетата, сложихме челниците и потеглихме по тясната пътечка подсичаща върха, която щеше да ни отведе до хижата. Да си призная, не познавах местността, и все си представях, че хижата е на друго място и ще я намерим доста по трудно. Към притеснението се добавиха и фактите, че бяхме 4 души с 2 челника в гъста мъгла и не знаехме точно къде отиваме. За щастие нямаше други емоции...скоро се чу звука на генератора на хижата и гласовете на хората, седящи отвън.

Посрещнаха ни топло. Оказа се, че сме от 101 до 104 човек, в хижата в момента. Места в столовата нямаше, по стаите също. Хижаря набързо обаче изнамери два дюшека, и ни организира една ниша до балкона, където можеше вече да разпъваме чувалите. После любезно ни поканиха в кухнята при тях, на топло, за да можем да се стоплим и хапнем на спокойствие. Места в столовата, както се досещате, нямаше!

На другия ден мъглите съвсем нямаха намерение да си ходя. Упорито обгръщаха Юмрука, сякаш за да провярят здравината му. Станахме, хапнахме. В компанията на хижаря, посетихме параклиса, където той ни разказа любопитни факти от историята му, както и ни позволи да го разгледаме отвътре. Така сгушен в подножието на върха наистина изглежда магично. Място с много силна енегрия.

И така...в компанията на мъглите, тръгнахме надолу, към село Розино. Хижаря ни увери, че маркировката е добра, няма да имаме проблеми. Е...добра, добра...позагубихме се малко...двама тръгнахме по един път към Христо Даново, но за щастие, съвсем навреме се появи човек да ни упъти. Другите двама, хванаха някакъв шорткът и слизаха по един сипей точно над гарата.
За късмет бяхме на гарата 5-10 минутки преди да дойде влака...съвсем навреме.

Е беше приятна среща в планината. Научих разни неща за нея, за хората...
И да...пак ще се върна там!

...

2008-07-28T19:27:00.000+03:00

МАЙКА МИ И БАЩА МИ

2008-07-19T22:10:00.000+03:00

Взирам се във техните лица.
Те във здрача срещу мене светят
като две залязващи слънца
върху фона тъмен на небето.
Гледам ги и пак откривам в тях
свойте бръчки, вече уморени,
своите тъги и своя смях.
Целият им свят е минал в мене...
Те са ми го дали. И сега
вече нямат нищо.
В здрача синкав,
обеднели, те стоят така,
както на венчалната си снимка.
Как да им благодаря? Не знам.
За това, което са ми дали,
аз какво ли мога да им дам,
освен този стих и този залез?

Дамян Дамянов

Баща ми....

2008-07-17T20:44:00.001+03:00

Днес става на 67 г. Да е жив и здрав!

С много любов!

O.ops! I did it again...

2008-07-16T20:18:00.001+03:00

Мусала 13.07.2008

Поздрав за всички!

2008-06-06T13:51:00.000+03:00

СПОДЕЛЕНИЯТ РОЖДЕН ДЕН
Този ден таралежчето беше щастливо, защото най-добрият му приятел мечето имаше днес Рожден ден. То среса старателно всичките си 1345 иглички, сложи си оная шарената вратовръзка, единствено останала без никакво леке и отиде да каже с веселата си усмивка ЧРД. По пътя си мислеше: - Мечо, не ти написах най-хубавото стихотворение, което исках, защото не умея. Не ти измислих и някоя много хубава песен, защото и това не умея. Не ти приготвих най-вкусния сладкиш на света, защото това пък хич не умея. Дойдох само с моята сърдечна усмивка. Когато мечето посрещна най-добрия си приятел – таралежчето, сякаш знаеше мислите му по пътя и каза: - Една усмивка стига за цял един рожден ден! В една усмивка са скрити, Ежко, всичките добрини на света, които иначе не те бива да направиш!
София, 9 април 2007 ,Бистра Добрева

Благодарности на една приятелка за това, че я има:)

♥

2008-04-14T23:32:00.001+03:00

МИСЛИ ПОЗИТИВНО

2008-04-14T09:06:00.000+03:00

ПОМИСЛИ КОЛКО СИ ЩАСТЛИВ
Твоята карма е великолептна. Започни деня с мисълта, че си късметлия - и късметът ще дойде при теб. Източникът на здраве, богатство и щастие е нашето съзнание. Именно то ще ти помогне да достигнеш до най-важните тайни на света и до неизмеримото щастие.
ПОЧУВСТВАЙ ЖИЗНЕНАТА СИЛА
Животните символизират жизнената сила, която внася енегрията Ян в тихи, празни помещения, където преобладава енергията Ин. Бъди добър с твоя домашен любимец. Мисли за кармата и бъди състрадателен към животните. Те не са способни да развиват вътрешната си духовнот, като теб. Помисли как ти е провървяло.
СЪБЕРИ СВОЯ ГНЯВ
Пробвай, докато седиш да си спомниш за всички обиди, които ти е нанесъл светът. Спомни си всичко, за което негодуваш. Преживей отново всички моменти, когато си губел самообладание. Наблюдавай се, как гневът те обвзема с нова сила. Много скоро ще разбереш, че искаш да посветиш времето си на по-интересни занимания, а не да го губиш, като разпалваш гняв в себе си.
ИЗГОРИ ОТРИЦАТЕЛНИТЕ ЧУВСТВА
за да се избавиш от гнева, обидите, тревогите, унинието. Това е много ефективно. Запиши всичко, което те вълнува и разстройва на един лист и го изгори. Когато го запалиш, си представи, как всички вълнения изчезват като дим.
ОТКРИЙ СЪКРОВИЩАТА СИ
Когат си вдъхновен от нова идея, голяма цел или необикновен проект, твоите мисли събарят всички прегради. В теб се събуждат нови сили, способности и таланти, ти чувстваш, че можеш повече, отколкото си си представял.Наистина, ти намираш в себе си необикновени съкровища.
ТВОЕТО ПОДСЪЗНАНИЕ
Подсъзнанието е способно да направи живота прекрасен. Помисли, че всичко от което имаш нужда е в теб. Затова се обърни към себе си. Изтрий праха от повърхностите, изчисти слой след слой вътрешните наслоения и ще се появи скритото злато. Вътре е нас се намират истинските съкровища за успеха, които чакат да бъдат открити.
БЕЗПОКОЙСТВОТО
Тревогите преграждат нашия път. Те не ни дават да станем това, което сме в действителност, пречат на действията ни за откриване на съкровищата вътре в нас.
ВЗЕМИ САМО НЕОБХОДИМОТО
Научи се да не се привързваш към вещи, хора, резултати от твоя труд. Положи усилия да развиеш това качество. Само непривързването може да направи живота ни спокоен и осъзнат.
ДОБРОЖЕЛАТЕЛЕН ЛИ СИ
Погледни се в огледалото. Може би често се мръщиш и излъчваш враждебност? Представи си колко по-добър би бил станал света, ако по-често се усмихвахме! Усмихни се сутрин на себе си в огледалото и ще изпиташ истинска радост.
СЪРЦЕ ИЛИ РАЗУМ
Да се различи емоционалния човек от чове-логичен тил е много лесно. Всички ние сме подвластни както на сърцето, така и на разума. Не се поддавай на стереотипа. Просто наблюдавай кога в твоя живот взима връх разума и кога - сърцето.
РАДВАЙ СЕ НА УСПЕХА НА ДРУГИТЕ
Най-голямата радост, това е способността да се радваме на чиждите успехи. Ще се почувстваш добре, ако поделиш успеха си с другите хора. Ако изпиташ възхищение от победата на противника си, тази радост ще бъде силна, тъй като благородството на твоето сърце се проявява на духовно ниво.
ПРЕДРАЗСЪДЪЦИТЕ
Те не са нито истина, нито лъжа. Всичко зависи от нас. Ако ти е по-лесно да се опираш на привични суеверия, постъпвай така. Ключът към щастието е контрол над разума. Трябва да се вярва в това, което създава позитивни мисли. Ако имаш черна котка и вярваш, че носи късмет - това ще се сбъдне!
ПРЕДСТАВИ СИ...
За да постигнеш успех в работата, повярвай, че ти си най-големия специалист в тази област. Когато тази мисъл укрепне, подсъзнанието ще разкрие способностите, за които не си подозирал Помни: Ти имаш много таланти!Приеми този дар със смирение и спокойствие.
ЧУВСТВАЙ СЕ ДОБРЕ
Тайната на здравето, богатството и щастието е в това, да се работи за тези достижение всеки ден. Ние се чувстваме добре, когато сме на върха. Това чувство се изпитва от тези, които твърдо стоят на краката си, имат цел и знаят своята стойност. Това е вътрешното убеждение, че знаеш как да преодолееш прудностите по своя път.
ЖИВОТЪТ Е ПЪТЕШЕСТВИЕ
Приемай всекидневната работа с удоволствие. Гледай на нея по нов начин. Намери неочаквано решениие на стар проблем. За да се чувстваш добре, трябва да умееш да реагираш на всяко обстоятелство по нов начин. Тогава животът ти ще се превърне в голямо пътешествие с интересни впечатления и възхитителни открития. Умението да виждаш хората, предметите от друг ъгъл ще ти донесе много радост.
ЗАПАЗИ БАЛАНСА
Неприятните ситуации възникват неочаквано. Не позволявай интригите, предателството и проблемите да те занимават повече от миг. Препятствията по пътя на доброто самочувствие обикновено предизвикват силна отрицателна реакция, паника или гняв. Ако това стане, постарай се да възстановиш баланса. Вдишай дълбоко. Има още един метод за запазване на спокойствие: ако си седнал стани, ако се мръщиш, усмихни се и изглади бръчките на челото.
ЧУВСТВАЙ СЕ ДОБРЕ
Не съществуват правила, които да казват как да се чувстваме винаги добре. Нямат край промените, проблемите и стресът. всеки ден е пътешествие в неизвестното. Ако от рано предусещаш какво те чака по пътя на живота, тогава няма да има проблеми.
ВЯРВАЙ В СВОЯТА СЪДБА
Когато се сблъскваш с труден избор и не знаеш какво да правиш, не вземай прибързани решения. По-добре е нищо да не се прави. Колкото повече се безпокоиш, толкова повече те задушава чувството на безнадеждност. Разбий е себе си безразличие към решаването на проблема или изхода от ситуацията. Просто помисли за секунда какъв може да е най-лошия изход - и го изхвърли от главата си.
БЪДИ НЕЖНА
Стани като вятъра: леко, но уверено върви по твоя път и не отстъпвай от него.
ОБРАЗИТЕ
Обазите предават хилади емоции. Затова се обръщай към образите, когато искаш да проникнеш дълбоко в своето подсъзнание и да намериш скритите сили. Так че, докато се усмихваш, мислено да изгониш всички негативни чувства. Положи усилия, спомни си всички щастливи моменти в твоя живот и широко се усмихни. Усмивката е велика сила.
РОБСТВОТО
Много хора живеят като в клетка, без да забелязват, че вратата е отворена и могат да излязат. Вместо това, те издигат високо стени около себе си, бойки се от грешки и неизвестност. Освободи своя разум и тогава душата ти ще се освободи от оковите.
СМЕЛИТЕ РЕШЕНИЯ
Спомни си, кога за последен път си взел смело решение и се опитай да почувстваш своето състояние в този момент. Този спомен ще те заведе в ситуацията, в която си се сблъскал с по-голяма сила и си излязъл победител.
БОГАТСТВОТО Е ДОБРОДЕТЕЛ
Бедността не е добродетел. Трябва да се мисли как да се постигне изобилие. Когато живота е запълнен с любов, щастие и благополучие, ти се радваш на своята съдба и затова можеш да направиш много хора щастливи. Изобилието не е само материално. Тук влизат щедростта, състраданието, желанието да помогнеш на другите.
ВЪОБРАЖЕНИЕТО
Отвори вратата за нови идеи. Представи си, че си Айнщайн. Нека въображението те носи там, където никога не си бил. Творческото въображение открива нови светове и чувства. Не се лишавай от това!
СМЕЛОСТ
В нашия свят е пълно с отрицателни мисли. Като развиваш смелост и сила, ти в един момент ще почувстваш нужда да се сравниш с някого. Ако имаш такова желание, помни, че за да се проявяват възвишени качества, трябва да има важна причина.
ТИШИНА И ПОКОЙ
Тишината, дори и за кратко време, ни позволява да погледнем в себе си и да се отървем от раздразнението. тя може да бъде най-доброто лекарство за всички страдания. Ако в твоя живот се появят моменти, когато ти е необходимо пълно спокойствие, вглъби се в себе си, без да обясняваш на никого нищо.
ВАЖНИТЕ МОМЕНТИ
Старай се да почувстваш тези моменти. Трансформирай отрицателните чувства. Помни, че във всеки лош ден има кулминация, когато си на края на пропастта, но можеш да останеш непобеден. Тогава трябва да бъдеш особено силен.
ВЯРАТА В СЕБЕ СИ
Ако вярваш в себе си, скоро твоята вяра ще се превърне в неразрушима сила. Това идва с опита. Ако вярваш в нещо с цялото си сърце, твоето съзнание и подсъзнание напълно ще се подчинят на това убеждение. затова е хубаво да вярваш в себе си и да насочваш тази вяра за усъвършенстване на живота си.
ФАНТАЗИИТЕ
Всички красиви думи, които си чувал или чел за силата на съзнанието и подсъзнанието да верни. Всички наши фантазии могат да станат реалност, но не винаги кото се осъществят, ще ни харесат.Внимавай с твоите желания!
ЗАБЛУДИТЕ
Заблудите или отрицателните очаквания ни държат в плен. Заблудите причиняват болка и страдания. Изгори всички твои заблуди. Не се поддавай на обидите и оскърбленията. Това е ключът към твоето щастие и положителните взаимоотношения.
КОГАТО ВСИЧКО Е ЗЛЕ
и пред теб е гора от проблеми, не усложнявай ситуацията допълнително. Опитай се да измениш отношението си към това, което става. Винаги е полезно да погледнеш на живота от друга страна. Това ще ти помогне да получиш правилния отговор.
МОЖЕШ ДА НАПРАВИШ ВСИЧКО
Когато имаш трудни задачи, си внуши увереност в своите сили. Няма нищо, с което да не можеш да се справиш. Ако повярваш в това, то нещо, което е в теб, ще започне да ти помага.
НЕ СЕ СЪГЛАСЯВАЙ ВИНАГИ
Често се разстройваме, защото ни се налага да отказваме. Не се бой да отказваш. Ти наистина си добър човек, независимо, че не винаги се съгласяваш с всички. Не го забравяй!
НЕСЪВЪРШЕНСТВОТО
Не се чувствай зле, независимо по каква причина, не унивай. Ти си несъвършен, като всички хора. Ти не си Буда. Не мисли, че светът ще се провали. Прави това, което можеш, а на когото не му харесва, е негова работа.
УСПЕХ
Тайната на успеха е в това, да разделиш голямата цел на няколко малки. Започни с най-лесната. Като придобиеш опит, мини към по-тръдни задачи. Ако не изпускаш от поглед крайната цел, ти непременно ще я достигнеш.
РАДВАЙ СЕ НА СЕБЕ СИ
Някой хора така завиждат на другите, че забравят за това, какви са и какви могат да станат. Те не могат да се наслаждават на умението да са това, което са. Не им подражавай. Ти си изключителен и уникален. Завистта прави човека слаб. Радвай се на себе си!
СМЕЛОСТ
НИе имаме огромен резерв от смелост, ако ситуацията го поиска. В състояние сме да преодолеем всякакви опасности. Помисли, колко щастлив ще бъдеш, ако тази енергия се насочи към всичко, което пречи.
ДОБРАТА ДУМА
Правилният избор на думи е много важен: с тях можеш да докараш до сълзи най-ужасния началник и да разтопиш и каменно сърце.
ПЪТЯТ
Трябва да се движим по пътя на живота леко, без видимо усилие.
ПОЛОЖИТЕЛНАТА МИСЪЛ
Тя може да извади човек от състояние на летаргичен сън. Достатъчно е да запишеш такива мисли и това ще стимулира подсъзнанието ти за работа. Закачи ги навсякъде, където ще ги виждаш. Нека това са първите думи, които ще видиш, като се събудиш.
НЕ СЕ ОПЛАКВАЙ
Никога не се оплаквай. Около нас е пълно с хора с подобни проблеми. Оплакванията се оправят нещата. Остави енергията на недоволството да се разсее и не й придавай словесна форма.
ОБЯСНЕНИЯ
Нищо не обяснявай. Това са скучни опити да се оправдаеш и никой няма време и желание да те изслуша.
НЕПРИЯТНОСТИ
Понякога чуваш за себе си нещо неприятно, което ти причинява болка. Настроението ти веднага се променя. Вдъхни дълбоко и събери сили. Не позволявай на празни думи да те отслабват.
ПРОБЛЕМИ
Не позволявай на проблемите да те изхвърлят от седлото. Търси сила и опора в себе си. Развивай силата на собствения си ум. Ако не го използваш, няма да можеш да станеш личност.
КОНФЛИКТИ
Всеки път, когато се появи конфликт, се наблюдавай. Реагирай меко, не се дразни. Научи се да отстъпваш и да се държиш на разстояние.
НЕ ОСЪЖДАЙ
Научи се да мислиш, опирайки се на разума, а не на емоциите. Тогава няма да осъждаш другите. Така ще бъдеш винаги в добро разположение на духа.
КАКВО ОТ ТОВА
Кой знае как ще се развие едно приятелство. Трябва да се радваш не толкова на благоприятната съдба, а на това, че имаш приятели, на които да помогнеш. Това може да ги вдъхнови да отвърнат по същия начин.
УСПЕХИТЕ
Помни тези, които са ти помогнали. На всеки му е приятно, ако в даден момент покажеш, че не си забравил това. Признанието има много важна роля.
ПЪРВАТА КРАЧКА
Не се колебай. Много често хората изпускат успеха, заради колебание. Това е просто страх, да не ги отхвърлят. В това обаче няма нищо страшно.
НИЕ И ОГЛЕДАЛОТО
Отношението на хората към теб - това е отражение на твоето отношение към тях. Затова, всеки от нас възприема един и същи човек по различен начин. Приеми това за даденост.
ПОХВАЛАТА
Полезно е да умеем да хвалим другите. Похвалата повдига духа, създава увереност и изменя живота на този, когото хвалим. Не се скъпи на похвали.
СЛУХЪТ НА ПОСЪЗНАНИЕТО
Бъди внимателен към думите си, към това как изразяваш своето мнение. Подсъзнанието ни винаги слуша и улавя необмислените ни приказки. Това може да причини големи болки.
ГНЕВЪТ
Той е най-голямата отрова на нашия мозък. Той разрушава взаимоотношения. Той носи най-големи вреди в нашия живот. Трябва да се бориш с гнева, когато е у теб. Посрещай го с противоположни емоции: любов, състрадание, разбиране.
ОБЕЗОКУРАЖЕНИЯ ЧОВЕК
винаги нервничи. Всеки е имал миг, в който е искал да се предаде. В такъв момент имаме нужда от някой, който да върне вярата в нас.
ПРОШКАТА
Ако дълго време се чувстваш недоволен, това ще ти подейства разрушително. Не позволявай на болката, отчаянието и гневът да останат в сърцето ти. Ако се избавиш от причината за болката, ще получиш мигновено облекчение. Научи се да прощаваш. Не задържай озлоблението, а прости на всички без условия. Тогава спокойствието ще дойде в твоето сърце.
ИНТРИГИТЕ
За да се справиш с тях, изеаботи си стратегия да побеждаваш, без да обявяваш война. Важното е да не реагираш на нищо. Чувството за хумор ще ти помогне много да неутрализираш отровните нападки. Игнорирай провокациите.
ЧАКАЙ ТЪРПЕЛИВО
Когато не знаеш как да постъпиш, това е най-добрият вариант. Не е лесна работа, но ако се научиш, търпението ти ще бъде щедро възнаградено.
СТРАХ
Смелостта и страхът зависят от обстоятелствата. Може да става въпрос на живот и смърт. Отстъплението и изчакването изискват също голямо мъжество. Не се страхувай да се покажеш страхлив, ако това, ще спаси живота ти.
ЕГОИЗМЪТ
Търпението и контролът над егоизма носят голяма изгода. Трябва правилно да преценяваш кога да отстъпиш и да пожертваш нещо, и кога да преминеш в победоносно настъпление.
СЛЕД НЕУСПЕХА
Постарай се да се изправиш отново. Ако си сгрешил, не се вълнувай. Хората, които мислят, че не грешат винаги действат като дилетанти.
СДЪРЖАЙ ИМПУЛСИВНОСТТА СИ
Тя прилича на водопад, който се носи надолу, без да мисли какво има пред него. Когато действаш подчинявайки се на настроения, ти губиш контрола над себе си. Обуздай се.
ДУМАТА "НЕВЪЗМОЖНО"
Няма нищо невъзможно. Ние сами си казваме, че няма нищо да направим или да получим. Ако вярваш, щп постигнеш всичките си цели. Ние сме това, в което вярваме.
ГРЕШКИТЕ
Най-големият грях по пътя към успеха е самонадеяността. Ако вярваш, че никога не правиш грешки, това ще работи против теб. Глупавият човек страда от огромното си его.
ПРОГРАМИРАЙ СЕ ЗА БОГАТСТВО
Ако си представяш, че си беден, такъв и ще си останеш. Не се плаши от бедността. Повярвай, че си богат и ще забогатееш.
ЖЕЛАНИЕТО
За да придобиеш, трябва да знаеш, че действително го желаеш. ако просто искаш нещо, това не е достатъчно. В това чувство няма енергия. Трябва да желаеш с цялото си сърце и да вярваш, че го заслужаваш.
ОТХВЪРЛИ МИСЛИТЕ ЗА БЕДНОСТ
Ако се програмираш за недостиг, ти ще започнеш да икономисваш от всичко - от храна, от дрехите, от електричеството. Ако мислиш непрекъснато за лошото време, скоро ще завали дъжд.
ПРОЦЪФТЯВАНЕ
Представи си, как изглежда твоето процъфтяване и ще започнеш да създаваш условия за него: тогава ще постигнеш желанията си.
КАПАНИТЕ
Ако обстоятелствата са по-силни от теб и се чувстваш хванат в капан, от който не можеш да се освободиш, промени отношението си към проблема. Превърни го в източник на радост. Нашите чувства управляват мислите, а ние можем да управляваме чувствата.
УСПЕХЪТ
Имаш нужда от успех на всяка цена? Понякога цената на победата е много висока и жертвата е огромна. Всеки път преценявай цената на успеха и помисли: трябва ли да се плати толкова. Ако искаш да влезеш в джунглата, трябва да можеш да се върнеш назад.
ОТПУСНИ СЕ
Ако нещата стават трудно, отпусни се. Това е най-добрият начин да решиш проблемите. Не се старай през цялото време да си силен и енергичен. Не вярвай на всички учители по "успехи". Често и те самите са се спирали по пътя, преди да достигнат успеха.
БЪДИ КАТО СЛЪНЦЕ
в живота на тези, които те обичат. Дарявай ги с светлина, любов и топлина всеки ден и ще почувстваш колко е хубаво това.
МЕЧТАЙ
Не отхвърляй идеите, които идват при теб нетрадиционно, по мистичен път. От нищо не се страхувай в търсене на нови възможности да обогатиш своя живот. Необходимо е да позволиш на мислите да блуждаят по непроверени пътеки. Мъдростта рядко идва при тези, които се боят от полета на фантазията.
НЕ МОЖЕШ ДА РАЗБЕРЕШ ВСИЧКИ
Просто приемай хората такива, каквито са в даден момент.
ГЛЕДАЙ НАПРЕД
Когато зад гърба ти се затваря врата, единствения достъпен път за теб е напред.
СТРАХ
Ако се замисляш, дали ще се справиш с даден проблем, стоящ пред теб и се боиш от него, ще започнеш да се съмняваш в своите способности. Когато това се случи - прогони бързо тези мисли. Съмненията подхранват страха и те лишават от кураж. Страхът е естествено чувство. Всеки го изпитва, но мъжествения човек признава това и го побеждава. Такива хора са способни да се издигнат.
ДАЛАЙ ЛАМА КАЗВА:
"Защо да се тревожите, щом сте способни да решите сами вашия проблем? Ако не можете - няма за какво да се вълнувате!"
ПАМЕТ
Ако тя скрива от нас стратите проблеми, те ще останат скрити завинаги. Имай смелост да извадиш на повърхността травмиращите спомени, Борбата с тях ще те закали и те ще загубят власт над теб.
НЕ ЧАКАЙ
Обтегнатите отношения между хората неизбежно прерастват в сериозен конфликт. ако някой те дразни, бързо охлади гнева си. Приеми компромисно решение, което да устройва и двете страни. Който е по- силен, той пръв трябва да развее бялото знаме. Не трябва да се чака, докато водата се превърне в лед.
НИЕ МОЖЕМ ДА ЗАЛОЖИМ ОСНОВИТЕ НА БЪДЕЩЕТО
Щастливо или нещастно ще бъде то? За положителните или отрицателните събития отговаряме единствено ние.

ТРЯБВА ДА ИМАМЕ АБСОЛЮТНА ВЯРА В СЕБЕ СИ - ТОВА Е НЕОБХОДИМО УСЛОВИЕ ЗА УСПЕХА!

Portraits

2008-04-04T09:47:00.001+03:00

БАВЕН НОЩЕН ДЖАЗ

2008-03-27T09:38:00.000+02:00

БАВЕН НОЩЕН ДЖАЗ
опипва тъжно ъглите на стаята,
наднича в застоялата вода
на вазата с цветя
и уморено се изтича под вратата...
Разсеяните ноти
като капки тупват меко
върху прашното стъкло на масата...
И старият фенер зад мръсния прозорец
безцелно осветява утьпкания кръг
от стъпкии
няколко замръзнали цветя
в обидения нощен сняг...

Людмил Янков

Поздрави от офиса

2008-03-26T14:32:00.000+02:00

Плажът...

2008-03-23T20:09:00.000+02:00

Рила ни е мила!♥

2008-03-03T16:11:00.000+02:00

Витоша също!:)

I need the end to set me free...

2008-02-21T12:42:00.000+02:00

ОБИЧАМ ВИ!

2008-02-16T15:15:00.000+02:00

Нямам какво повече да кажа!

2008-01-27T17:10:00.000+02:00

Глас

В часа, когато бяло-пепелява

се стеле ноемврийската мъгла,

в сърцето твое свредел задълбава

една тъга, един безимен глад.

По хълмовете есента минава

и пътищата дъжд и кал застла.

В живота що ли още ти остава?

Какво са твоите борби, дела?

В химери някакви си се унисал

и в криво огледало си видял

живота, щастието, любовта.

И в себе си до капка си раздал

да дириш вечен някакъв свръхсмисъл -

а си загубил смисъла в света!

Глас - Елисавета Багряна

2008-01-27T16:40:00.000+02:00

На дача

И ЕТО, ТУК СЪМ. И пътека

не води в моя нов подслон.

А вечерта застила меко

обвития във хмел балкон.

Защо са тук звездите едри

и свода сякаш по-дълбок?

Дано, дано и в мен разведри

нависналите мисли бог.

Вратата рано ще затварям

и няма ни да паля свещ,

ни с някого да разговарям.

Ливадата е покосена,

дъхът й - сладък и горещ

и за ще спя като спасена.

КРАЙ МЕН ПРЕМИНАХА косачи,

а после звъннаха стада

и над леса - безмълвно здрачен,

изгря вечерната звезда.

Отнейде лъхнала прохлада

като ветрило ме повя

и странно отмаляла, сядам

на покосената трева.

Повехнала, зеленосива,

дъхът й леко ме опива -

като накипнало вино.

Но пак защо ме скръб обсеби?

- Сега бих дишала със тебе

дъха на прясното сено...

АЗ ЖИВЕЯ ДАЛЕЧ от света

и сънят ми е кротък и девствен.

Не достигат до мойта врата

ни тревожни, ни радостни вести.

През деня, сред обилния плод

на нивята, отдъхвам с надежда.

Вечерта на бездънния свод

във съзвездия нови се вглеждам.

Но защо днес сърцето се сви?

Твоя спомен не е ли погребан

сред уханните полски треви?

А над мен е планинския гребен.

- как спокойно е тука без тебе,

как спокойно и - пусто, уви!

На дача - Елисавета Багряна

2008-01-27T16:23:00.000+02:00

Стихии

Можеш ли да спреш ти вятъра, дето иде от могилите,

префучава през боазите, вдига облак над диканите,

грабва стрехите на къщите, на каруците чергилата,

сваля портите, оградите и децата по мегданите -

в родния ми град?

Можеш ли да спреш ти Бистрица, дето иде напролет яростна,

разтрошава ледовете си, на мостовете подпорите

и излиза от коритото и завлича, мътна, пакостна -

къщиците и градинките, и добитъка на хората -

в родния ми град?

Можеш ли да спреш ти виното, щом веднъж е закипяло то

в бъчвите огромни, взидани, с влага лъхаща наситени,

на които с букви кирилски пише "черното" и "бялото" -

в избите студен, каменни, завещани от дедите ни -

в родния ми град?

Как ще спраш ти мене - волната, скитницата, непокорната -

родната сестра на вятъра, на водата и на виното,

за която е примамица непостижното, просторното,

дето все сънува пътища - недостигнати, неминати, -

мене как ще спреш?

Елисавета Багряна - Стихии

Вяра

2007-12-17T20:50:00.000+02:00

Ето - аз дишам,
работя,
живея
и стихове пиша
(тъй както умея).
С живота под вежди
се гледаме строго
и боря се с него,
доколкото мога.

С живота сме в разпра,
но ти не разбирай,
че мразя живота.
Напротив, напротив! -
Дори да умирам,
живота със грубите
лапи челични
аз пак ще обичам!
Аз пак ще обичам!

Да кажем, сега ми окачат
въжето
и питат:
"Как, искаш ли час да живееш?"
Веднага ще кресна:
"Свалете!
Свалете!
По-скоро свалете
въжето, злодеи!"

За него - Живота -
направил бих всичко. -
Летял бих
със пробна машина в небето,
бих влезнал във взривна
ракета, самичък,
бих търсил
в простора
далечна
планета.

Но все пак ще чувствам
приятния гъдел,
да гледам как
горе
небето синее.
Все пак ще чувствам
приятния гъдел,
че още живея,
че още ще бъда.

Но ето, да кажем,
вий вземете, колко? -
пшеничено зърно
от моята вера,
бих ревнал тогава,
бих ревнал от болка
като ранена
в сърцето пантера.

Какво ще остане
от мене тогава? -
Миг след грабежа
ще бъда разнищен.
И още по-ясно,
и още по-право -
миг след грабежа
ще бъда аз нищо.

Може би искате
да я сразите
моята вяра
във дните честити,
моята вяра,
че утре ще бъде
живота по-хубав,
живота по-мъдър?

А как ще щурмувате, моля?
С куршуми?
Не! Неуместно!
Ресто! - Не струва! -

Тя е бронирана
здраво в гърдите
и бронебойни патрони
за нея
няма открити!
Няма открити!

Никола Вапцаров

2007-12-13T21:36:00.000+02:00

Наблюдавах те как си отиваш. Гледах как силуета ти изчезва сред вятъра и снега на светлината на нощтните лампи. Ти се изгуби...Исках да те спра, но знаех, че така е по-добре и за двама ни. Сърцето ми биеше лудо, вятъра го пронизваше. Знам, че някъде там сред снежната буря ти вървиш към мечтите си...

Ти ми даде много повече от любов. Ти ми даде устрема нагоре, нагоре към безкрайното небе и бурния вятър. Устрема към мечтите. Устрема към звездите...

Научи ме на толкова много. Научи ме да обичам себе си, не само другите. Научи ме да вярвам.

Дъга

2007-12-05T22:30:00.000+02:00

Дъга

Моля кажете, не на шега,
кой нарисува тази дъга?
Пъстра, красива - казвайте кой -
аз или ние, ти или той?

Вярно, познахте - в нашия град
аз си измислях цвят подир цвят:
жълт или розов, син и червен -
весел да бъде нашия ден.

Гледайте всички - листа му бял
цялата пъстра дъга е побрал.
Греят боички, греят слънца -
скрити до днеска в наште сърца.

Моля кажете, не на шега,
как ще огрее тази дъга
всички дечица, всички игри -
кой ще ни каже - бройте до три.

Тази дъга е смях и мечта-
нека й кажем: ‘Излез от листа’
С ръчички да вдигнем още сега,
с ръчички да вдигнем нашта дъга.
Нека да вдигнем нашта дъга.

July

2007-07-03T10:53:00.000+03:00

july.... кратък очерк на събитията от изминалите два почивни дни и....

И така потеглихме рано сутринта в събота, пътувахме мнооооого много. В ранния следобед вече успяхме да се топнем в морето...което подозрително все ни беше до колене! Трябва да призная, че удоволствието беше пълно, поне за мен, имайки предвид, че не съм се киснала в заветната солена вода цели две години:)
Вече в късния следобед се размазахме в Каварна. Тук не мога да пропусна да споделя лошото впечатление, което ми направи това малко, иначе хубаво провинциално градче. Няма къде една пица да изядеш...боже...не сме ли в европа?.
И така вече похапнали и презаредили батерийте се отправяме към стадиона, където ни предтои неочаквано грандиозен коцерт. Започнаха да се нижат сякаш безкрайни подгряващи групи, явно имащи за цел бавно, но сигурно да умъртвят публиката. Агонията ни продължи цели 3 часа, към края на които вече не ми пукаше за никакъв концерт, исках само да си легна и нищо повече!
И така в 11 вечерта, гледайки пълната луна и тюхкайки се за това, че изтървахме да видим лунната пътека в морето....най-накрая...излязоха ТЕ. MANOWAR! Тук ще вмъкна едно лирично отклонние, но държа да споделя, че това не ми е любимата група, слушала бях 3-4 техни песни...НО, от този ден нататък спечелиха още един фен...мен:)
И така още с първата песен забравихме всякаква умора, отегчение и всичко, което ни вълнуваше до преди малко. Беше невероятно. Не, невероятно е слаба дума...беше...грхххх...аааааааааааааааааааааа, няма думи просто!
Момчетата се раздаваха до краен предел, направиха страхотно шоу...и да не забравяме...химна...Manowar изпяха българския химн на чист български език...щях да се разплача....и в момента настръхвам като си спомня...
насладете се и вие
Bulgarian hymn

Концерта приключи в 2.00 АМ, имаше фоерверки....толкова ми се искаше да има с тях и Wheels of fire...(е, изтананиках си я набързо наум :-P) Трите часа ми се сториха като 5 минути. Незабравими...

И така, отправихме се към Камен бряг, където бяхме решили да посрещнем изгрева.

5,15АМ под звуците на "There I was on a July morning..." изпято от John Lawton на фона на

този пейзаж (извинявам се за лошото качество на снимката) беше финала на това денонощие изпълнено с толкова много емоции.

Романтиката беше пълна, спахме под открито небе почти до ръба на скалите...

Последва оооооще по дълго пътуване към дома, което приключи благополучно, и в 12 вечерта всички бяхме по леглата:)

Ами това е...след дълги години канене да отида на море за july morning , най-после доживях. Заслужаваше си всяка секунда от около 20 часа път. Заслужаваше си всяка глътка въздух...